Нора Робъртс - Синя далия

— Значи ще сложим от тези кошници навсякъде.

— За примамка. Почакай, докато преместим някои от едногодишните навън, отпред. Всички тези ярки багри привличат клиенти. Както и ранноцъфтящите многогодишни. — Избра нова кошница. — Сама ще я взема. Ще изпратиш ли съобщение на Роз? Искам да ги види и да ми разреши да закача двадесетина в Трета оранжерия, при допълнителния разсад. И избери една саксия от онези, които през миналата година не са вървели. Ще засадя цветя в нея и ще я сложа до щанда. Със сигурност ще хваща око. Всъщност избери две. Ще сменя цената и не просто ще потръгнат, а ще донесат тлъста печалба.

— Разбрано.

— Нека едната да бъде от онези с кобалтовото покритие — извика тя. — Нали знаеш кои? И не се навеждай.

Стела започна мислено да съставя план. Бели цветове — хелиотроп, импациенс, сладък игловръх, сребристи акценти от иглика и градински чай. Още ред бели петунии. Щеше да каже на Хейли да вземе една от сивите саксии. Би изглеждала добре в контраст с кобалта. Щеше да ги направи прелестни. С яркочервени мушката, лобелия, върбинка, червени новогвинейски импациенси.

Одобряваше и отхвърляше растения, пресмяташе наум цените на саксиите, разсада, почвата. Усмихна се на себе си, докато закачаше друга кошница.

— Не трябваше ли да се занимаваш с документацията?

Щеше да падне от столчето, ако една ръка не бе обхванала ханша й и не й бе помогнала да се задържи права.

— Това не е единствената ми работа. — Опита да слезе, но осъзна, че така е достатъчно висока, за да го гледа право в очите. — Можеш да отместиш ръката си, Лоугън.

— Тя няма нищо против да стои там. — Но я отпусна и я пъхна в джоба си. — Хубави кошници.

— Би ли си купил от тях?

— Може би. Имаше интересно лице, когато влязох.

— Лицето ми е такова, каквото е винаги.

— Не, беше лице на жена, която си мисли как да впечатли един мъж.

— Така ли? Сигурен ли си? — добави Стела. — Далеч си от истината. Мислех как да превърна две залежали върху рафтовете саксии в привлекателна гледка, за да донесат приходи. — Докато тя закачаше кошницата, той без усилие взе друга и само с едно повдигане на ръката успя да я сложи.

— Правиш се на супергерой.

— А ти си дребосъче.

Хейли прекрачи прага, но веднага направи кръгом и излезе.

— Забравих нещо — извика тя и продължи.

Стела въздъхна и тъкмо да помоли за друга кошница, той вече я беше вдигнал и я закачаше.

— Свършил си доста работа — отбеляза тя.

— Миналата седмица времето беше хладно и сухо.

— Ако си дошъл да вземеш храстите за обекта на Пит, ще оформя документите.

— Работниците ми ги товарят. Искам да се видим отново.

— Е, видяхме се.

Лоугън не откъсна поглед от лицето й.

— Не си глупачка.

— Разбира се, че не съм. Не съм сигурна…

— Аз също — прекъсна я той. — Но това не ми пречи да искам да се видя с теб. Изнервящо е само да мисля за теб.

— Благодаря. Всеки момент ще падна с въздишка в обятията ти.

— Не искам да падаш. Ако исках, би било достатъчно да ритна столчето под краката ти.

Стела сложи ръка на гърдите си, примигна и направи трогателен опит да имитира южняшкия акцент:

— Господи, цялата тази сладникава романтика ми идва в повече.

Лоугън се усмихна широко.

— Харесваш ми, Червенокоске. Понякога. Ще намина да те взема в седем.

— Какво? Тази вечер? — За миг неохотната насмешка премина в откровена паника. — Не мога така импулсивно да реша да изляза. Имам две деца.

— В къщата живеят трима възрастни. Можеш ли да измислиш причина, поради която не биха гледали децата ти няколко часа?

— Не, но не съм ги помолила — концепция, която, изглежда, е непозната за теб. Освен това… — Тя нервно отметна косите си с ръка. — … може да имам други планове.

— Имаш ли?

Стела наклони глава встрани и примигна.

— Винаги имам планове.

— Не се и съмнявам. Е, отмени ги. Заведе ли вече момчетата да хапнат ребърца?

— Да, миналата седмица, след…

— Добре.

— Знаеш ли колко често ме прекъсваш по средата на изречението?

— Не, но ще започна да броя. Здравей, Роз.

— Здравей, Лоугън. Стела, тези цветя изглеждат чудесно. — Роз спря в средата на пътеката, огледа кошниците, кимна и разсеяно потупа с калните си ръкавици по вече изцапаните си джинси. — Не бях сигурна дали е добра идея да има толкова много, но сега се убеждавам, че изобилието от цвят привлича внимание. — Свали бейзболната си шапка, пъхна я в задния джоб на работния си панталон, а ръкавиците в другия. — Прекъснах ли нещо?