Нора Робъртс - Синя далия

— Мразя домашните.

— Аз също.

— Гевин изтанцува танца на победата, защото пръв написа своето.

Разбрала причината за унинието му, Стела седна на леглото до него.

— Да видим какво имаш.

— Защо трябва да зная колко е две плюс три?

— Как иначе ще знаеш по колко пръста имаш на ръцете?

Люк събра вежди, а после изведнъж на лицето му грейна усмивка на задоволство.

— Пет!

След като преодоля кризата, тя му помогна и с останалите задачи.

— Ето, готов си. Не беше таткова зле.

— Все пак мразя домашните.

— Може би, но е време за танца на победата.

Той скочи на крака и със смях обиколи стаята в тръс.

Всичко в нейния малък свят отново беше подредено.

— Ти защо няма да вечеряш тук? Ще ядем чийзбургери.

— Честно казано, не зная. Нали ще слушаш мис Роз?

— Аха. Тя е добра. Веднъж излезе на двора и хвърли топката на Паркър. Дори не се намръщи, когато й я донесе олигавена. Някои момичета се мръщят. Нали мога да сляза? Защото съм гладен.

— Разбира се.

Когато остана сама Стела се изправи и машинално събра разхвърляните играчки и дрехи, които някой бе забравил да сложи обратно на етажерката и в гардероба.

Прокара пръсти по съкровищата на децата си. Любимите комикси на Гевин, бейзболната му ръкавица. Скъпоценното камионче на Люк и окъсаното мече, с което все още не се срамуваше да заспива.

Хладна тръпка между плещите я накара да застине. Дори под пуловера кожата на ръцете й настръхна. С крайчеца на окото си вида силует — по-скоро отражение или сянка — в огледалото над бюрото.

Когато се обърна, в стаята влезе Хейли.

— Лоугън току-що спря пред къщата — започна тя, но изведнъж замълча. — Добре ли си? Изглеждаш пребледняла.

— Да. Добре съм. — Прокара трепереща ръка през косите си. — Просто ми се стори… Нищо. Нищо. Освен бледа, как изглеждам?

Отново застана срещу огледалото, но този път видя само себе си и Хейли, която се приближаваше.

— Върхът си. Имаш страхотна коса.

— Лесно е да го кажеш, когато не се будиш с нея всяка сутрин. Мислех да я вдигна на кок, но реших, че ще е твърде официално.

— Точно така. — Хейли направи още няколко крачки и доближи главата си до нейната. — Веднъж пробвах дали ми отива червена. Пълна трагедия. Кожата ми изглеждаше жълта.

— Този наситен кестеняв цвят е чудесен.

„Господи, какво лице — помисли си Стела с мъничко завист. — Няма нито една бръчка“.

— Да, но червеното е толкова модерно. Е, аз слизам да правя компания на Лоугън, докато… Изчакай още няколко минути, за да отидем в кухнята и да ви оставим насаме. Ще си устроим голямо пиршество с бургери.

За бога, нямаше намерение да си придава важност и да го впечатлява. Но Хейли вече бе излязла, а и тя искаш да се огледа още веднъж. И да се успокои.

Поне подготовката за срещата… този път безспорно истинска среща… бе изместила всички тревоги на заден план. Но отражението в огледалото не приличаше на Хейли. Макар да я беше зърнала само за миг, бе убедена, че жената имаше руси коси.

Възвърнала увереността си, тръгна по коридора. Чу смеха на Хейли от площадката над стълбището.

— Сега ще дойде. Мисля, че е излишно да ти казвам да се чувстваш като у дома си. Аз отивам в кухнята, където са останалите от компанията. Предай на Стела, че ще кажа на всички „чао“ от нейно име. Приятно прекарване.

„Това момиче да не е ясновидка?“ запита се тя. Хейли сякаш бе изчислила с точност до секундата кога да излезе и докато се отдалечаваше по коридора Стела слезе до площадката. Лоугън вдигна поглед към стълбите.

„Хубав черен панталон“, забеляза тя. Чудесна синя риза, но не с вратовръзка и сако, а със спортно яке върху нея. Все пак не бе твърде скромно облечен.

— Добре изглеждаш.

— Благодаря. Ти също.

— Хейли ще каже на всички, че излизаш. Готова ли си?

— Да.

Тръгна с него и огледа черния „Мустанг“, паркиран отпред.

— Имаш и кола.

— Не е просто кола, само жена би го нарекла така.

— Говориш като сексист. Добре, щом не е кола, какво е?

— Машина.

— Приемам поправката. Не ми каза къде ще ходим.

Лоугън отвори вратата пред нея.

— Ще разбереш.

Докато караше към града, той пусна тиха музика, непозната за нея. Стела знаеше, че е блус, но бе невежа в тази музикална област. Когато нехайно призна това, не само му се стори шокиращо, а стана тема на разговора през целия път.

Тя научи най-основното за музиканти като Джон Лий Хукър, Мъди Уотърс, Би Би Кинг и Тадж Махал.

Докато се движеха из центъра, осъзна че разговорът помежду им никога не е проблем. След като паркира, Лоугън се обърна и за дълго прикова поглед в нея.