— Не може ли да почака? — Стела се отдръпна назад. — Нека първо седнем и изясним някои неща. Мисля, че снощи не бях в състояние да се изразявам ясно.
— Беше достатъчно ясна. — За да я убеди, че е разбрал, хвана ръката й и я поведе навън. — След като така ме изплаши, че скъси живота ми с десет години, каза, че ще се омъжиш за мен. Тогава нямах възможност да отговоря поради обстоятелствата. Трябва да ти дам нещо, преди да ме умориш с приказки.
— Значи не искаш да чуеш, че те обичам.
— Мога да отделя време за това. — Сграбчи я, завъртя се с нея и с пируети стигна до пикапа. — Ще въведеш ли ред в живота ми. Червенокоске?
— Ще се опитам. А ти ще всееш ли хаос в моя?
— Не се и съмнявай.
Бавно я спусна и устните им се срещнаха.
— Снощи се разрази адска буря… във всеки възможен смисъл — каза тя и потърка буза в лицето му. — Засега свърши.
— Поне тази. Ще има и други.
Лоугън хвана ръцете й, целуна ги и я погледна на бледата лунна светлина.
— Обичам те, Стела. Ще бъдеш щастлива с мен дори когато те вбесявам. А момчетата… Снощи, когато я видях с тях и не можех да ги достигна…
— Зная. — Този път тя повдигна ръцете му и целуна загрубелите му, и изранени кокалчета. — Един ден, когато пораснат, ще могат напълно да оценят двамата страхотни мъже, които са имали за бащи. А аз вече знам каква късметлийка съм да бъда обичана от тях.
— Когато започнах да се влюбвам в теб, ми хрумна нещо.
— Кога беше това?
— По пътя към „Грейсланд“.
— Не губиш време.
— Тогава ти ми разказа съня си.
Сърцето й трепна.
— За градината. Синята далия.
— После сподели, че е последвал още един, и… — Пъхна ръка в кабината на пикапа и извади малка саксия с растение с присадка. — Помолих Харпър да опита.
— Далия — прошепна тя. — Синя далия.
— Почти е сигурен, че ще разцъфти в синьо, когато порасне. Хлапето е истински факир.
В очите й запариха сълзи и гласът й затрепери.
— Щях да изтръгна цветето, Лоугън. Тя ме провокираше и ми се струваше, че е права. Не беше засадила цветето, не го бях предвидила, въпреки че изглеждаше много красиво. Когато го извадих, то увехна. Постъпих толкова глупаво.
— Ще засадим това заедно, ти и аз. После четиримата ще създадем цяла градина около него. Харесва ли ти?
Стела повдигна ръце и обхвана лицето му.
— Харесва ми.
— Добре, защото Харпър работи като луд учен, докато добие това наситено тъмносиньо. Ще почакаме и ще видим какво ще се получи.
— Прав си. — Срещна погледа му. — Ще видим какво ще се получи.
— На мен се полага честта да й дам име. Реших да я нарека „Сънят на Стела“.
Сърцето й едва не излетя.
— Лъгала съм се за теб, Лоугън. Всъщност ти си съвършен.
Внимателно обви ръка около саксията с цветето, сякаш беше дете, ново и безценно. След това преплете пръсти с неговите и заедно тръгнаха през озарената от луната градина.
В къщата, изпълнена с ухания на цветя, бавно пристъпваше друга жена. Пристъпваше и ридаеше.
© 2004 Нора Робъртс
© 2005 Валентина Атанасова, превод от английски
Nora Roberts
Blue Dahlia, 2004
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Редакция: maskara, 2009
Издание:
Нора Робъртс. Синя далия
ИК „Хермес“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14334]
Последна редакция: 2009-10-24 15:00:00
Маргарет Сангър (1883–1966) — лидер на движението за контрол на раждаемостта. — Б.пр.
Скала за отчитане на здравословното състояние на новородено. — Б.пр.
Star (англ.) и stella (лат; итал.) — звезда. — Б.пр.
Ръсел — британски философ от XX в. — Б.пр.