Нора Робъртс - Синя далия

— Ако не го направя сега, после ще забравя. — С възхитителна бързина леко замърсените му пръсти пробягаха по клавишите. Пъхна една дискета в устройството. — Слушай, не искам да изнасяш нищо оттук в мое отсъствие.

— Няма проблем.

— Как се справя… Хейли?

— Тя е отговор на молитвите ми.

— Наистина ли? — Харпър взе кутия кока-кола и припряно отпи глътка. — Нали не вдига тежки неща и не стои близо до отрови?

— Разбира се. В момента засажда луковици.

— Заповядай.

Подаде й дискетата.

— Благодаря, Харпър. Това улеснява живота ми. Никога не съм присаждала коледен кактус. — Стела пъхна дискетата в бележника си. — Може ли да погледам?

— Да. Искаш ли да опиташ? Ще ти давам указания.

— С удоволствие.

— Нека довърша този. Виж, отделям пет-шестсантиметрово разклонение с разрез точно в основата. Отрязал съм пет сантиметра от върха на приемното растение. Преди да порежа пръста си…

— Съжалявам.

— Не ми се случва за първи път. Направих прецизен разрез в участъка на проводящата тъкан.

— Видях.

— По-нататък отстраняваме ивици ципа от двете страни на основата на издънката, заостряме края и оголваме проводящата тъкан. — Дългите му красиви пръсти действаха уверено и търпеливо. — Виждаш ли?

— Мм! Много си сръчен.

— Лесно се научих. Мама ми показа как се поставят присадки. Ашладисахме една декоративна череша, когато бях на годините на Люк. Сега ще наместим резника върху разреза на приемното стъбло. Оголените тъкани и на двете трябва да бъдат в контакт и повърхностите да прилепват възможно най-плътно. Използвам дълъг кактусов бодил…

Взе един от тавичката и го провря през областта на съчиняване.

— Стабилно и естествено.

— Аха. Не обичам да ги привързвам с лико. Разхлабените щипки са по-добри. Прихващат точно там, където е съединяването, и държат здраво, без да притекат твърде силно. Почвата е две трети кактусова, смесена с фина песъчлива. Подготвил съм я предварително. Ще сложим нашето ново бебе в саксията и ще посипем пръстта с малко ситен чакъл.

— За да остава влажна, но не мокра.

— Точно така. После ще залепим етикет и ще го поставим на проветриво място, където няма да бъде изложено на пряка слънчева светлина. Двете растения трябва да се съединят за около два дни. Искаш ли да пробваш?

— Да. — Стела седна на табуретката му, след като той я освободи, и започна внимателно да изпълнява указанията му. — Тази сутрин Дейвид ми разказа легендата за къщата.

— Добре. — Очите му не откъсваха поглед от ръцете й и растението. — Разрезът трябва да е много прецизен. Каква легенда?

— Нали знаеш, за призрака.

— А, да, блондинката с тъжните очи. Пееше ми, когато бях дете.

— Стига, Харпър!

Той сви рамене и си взе нова кутия кока-кола.

— Искаш ли? — Разклати кутията. — В хладилната чанта има още.

— Не, благодаря. Твърдиш, че някакъв призрак е идвал в стаята ти да ти пее?

— Докато станах на дванадесет-тринадесет години. Както и при братята ми. Но когато навлезеш в пубертета, престава да идва. Сега трябва да прикрепиш присадката.

Тя прекъсна работата си и хвърли поглед към лицето му.

— Харпър, нали се смяташ за учен?

Той й се усмихна с леко присвитите си кафяви очи.

— Не съвсем. Част от това, с което се занимавам, е наука или изисква научни познания. Но всъщност съм просто градинар. — Запрати празната кутия към кошчето за смет и се наведе към хладилната чанта да си вземе друга — Ако питаш дали не мисля, че твърденията за съществуване на призраци противоречат на науката, отново не съвсем. Науката е изследване, експериментиране и откривателство.

— Не бих оспорила определението ти. — Стела отново се съсредоточи върху заниманието си. — Но…

Харпър дръпна капачката.

— На агент Скъли ли ще се правиш?

Тя не можа да сдържи смеха си.

— Едно е дете да вярва в призраци, Дядо Коледа и…

— Опитваш се да кажеш, че Дядо Коледа не съществува? — Погледна я ужасено. — Това е лудост.

— … а съвсем друго — вече пораснал мъж.

— Кого наричаш „пораснал“? Мисля, че ще се наложи да те изгоня от къщата си. Стела… — Докосна рамото й и нехайно изтупа ризата й от пръстта, която бе полепнала по нея. — Видях каквото видях, зная каквото зная. Това е просто част от порастването в тази къща. Жената винаги е била… кротко присъствие, поне за мен и братята ми. Понякога мама се измъчваше заради нея.

— Какво искаш да кажеш? Защо се измъчваше?

— Попитай мама. Но не виждам смисъл, щом не вярваш в призраци. — Усмихна се. — Сполучлива присадка. Според семейните предания, жената е една от съпругите на фамилията Харпър, но никой от портретите у дома не е неин. — Сви рамене. — Може би е прислужница, която е умряла тук. Със сигурност познава добре къщата.