Нора Робъртс - Синя далия

— Да, баща ми и съпругата му. Уил и Джолийн Дули.

— И не си яла ребърца?

— Не, честна дума. Има ли опасност да арестуват тях.

— Може би, ако се разчуе. Но засега ще си трая, за да дам шанс и на теб, и на тях.

— Всички сме ти задължени.

След Heartbreak Hotel започна Shake, Rattle and Roll. „Хитове от времето на баща ми“, помисли си тя. Изпита странно умиление, докато се возеше в пикапа и потрепваше с крака в такт с музиката, която баща й бе слушал като тийнейджър.

— Трябва да заведеш децата си в „Риюниън“ да хапнете ребърца — продължи Лоугън. — Оттам можете да отидете до „Бийл“ за шоуто. Но преди да хапнете, поразходете се из „Пийбоди“ и погледайте патиците. Хлапетата трябва да ги видят.

— Баща ми вече ги заведе.

— Това може да го спаси от кафеза.

— Пфу! — Оказа се по-лесно, отколкото бе предполагала, и се почувства глупаво заради няколкото банални теми за разговор, по които се бе подготвила. — Освен през годините, които си прекарал на север, винаги ли си живял в Мемфис?

— Да.

— Струва ми се странно, че съм родена тук, а не си спомням нищо. Харесва ми и ми се иска да мисля… че има и други неща, които ме свързват с този край, освен това, че обичам ребърца. Разбира се, все още не съм преживяла лято, което да помня, но ми харесва. Обожавам работата си при Роз.

— Тя е истинско съкровище.

Стела долови нотка на привързаност в тона му и леко се приближи към него.

— Казва същото за теб. Всъщност отначало си помислих, че сте…

Лоугън се усмихна широко:

— Сериозно?

— Роз е умна и красива и имате много общи неща. Познавате се отдавна.

— Всичко това е истина. Може би именно заради дългогодишното ни познанство нещо подобно би било странно. Все пак благодаря.

— Толкова й се възхищавам. Харесвам я и съм впечатлена от всичко, което е постигнала със собствените си ръце. Да отгледа деца, да поддържа дома си и да изгради бизнес от нулата. Винаги е разчитала главно на себе си и на своите усилия.

— Това ли искаш и ти?

— Не искам собствена фирма. Преди две години обмислях тази идея. Но подобен риск при две деца? — Поклати глава. — Роз е по-смела от мен. Осъзнах, че всъщност не искам това. Харесва ми да работя за някого, да се справям с проблеми и да създавам творчески и ефективни планове за развитие и разширение. Най-добра съм като управител. — Изчака няколко секунди. — Никакви саркастични забележки по този повод?

— Запазвам ги за себе си. Ще ги изрека на глас, когато отново ме ядосаш.

— Нямам търпение. Всъщност обичам да създавам градини от самото начало. От нулата. Но още по-приятно е да се заема с някоя зле проектирана, която се нуждае от дооформяне и преобразяване. — Замълча и смръщи вежди. — Току-що си спомних нещо. Преди няколко дни сънувах градина. Беше странен сън и… не зная, в него имаше нещо зловещо. Не мога да го назова точно, но… видях огромна, прелестна далия. Далиите са едни от любимите ми цветя, а синьото е любимият ми цвят. И въпреки това ми се струваше, че не бива да е там. Не бях я засадила, а се появи. Странно.

— Какво направи с нея?

— Не помня. Люк ме събуди и моята градина с екзотичната далия изчезна. — „А в стаята бе толкова студено“, помисли си Стела. — Не се чувствал добре. Малък проблем със стомаха.

— Сега добре ли е?

— Да. — „Още една точка в негова полза“, каза си тя. — Напълно здрав е, благодаря.

— А зъбчето?

„Охо, две точки“. Лоугън си спомняше за разклатеното зъбче на малкия.

— Продадено на Феята на зъбчетата за един чисто нов долар. Скоро ще падне и второ. Много сладко фъфли.

— Брат му научи ли го вече как да плюе през дупката?

Стела се намръщи.

— Не, доколкото знам.

— Значи не знаеш какво е станало с онази вълшебна далия? Сигурно все още стои разцъфнала там, в Страната на сънищата.

— Дано е така. — Убий я! Господи, откъде бе дошла тази мисъл? Потръпна и се отърси от нея. — Беше великолепна, доколкото си спомням. — Огледа се, когато Лоугън спря на някакъв паркинг. — Това ли е?

— От другата страна на шосето. Тук има нещо като център за посетители. Като оранжерия за подготовка на разсад. Ще си купим билети и ще влезем с група. — Угаси двигателя и се обърна с лице към нея. — Пет долара са достатъчни, за да докажеш, че си станала правоверна почитателка на Елвис.

— Правоверна почитателка? Нямам нищо против Елвис.

— Пет долара. На излизане ще си купиш поне един компакдиск с негови песни.

— Обещавам.

Имението се оказа доста по-малко, отколкото очакваше. Беше си представяла нещо огромно и бляскаво, подобна на замък от ранга на Харпър Хаус. Вместо това видя къща със сравнително скромни размери, а стаите, поне онези, в които влизаха туристите, бяха малки.