Нора Робъртс - Синя далия

— Познавам един откачен фен на Елвис, който преди време искаше да превърне къщата си в копие на „Грейсланд“. Купи си платове като онези в билярдната зала и облицова стените и таваните си.

Тя се обърна към него и го изгледа втренчено.

— Шегуваш се.

Лоугън сложи ръка на сърцето си.

— Дори надраска масата си за билярд така, че да бъде точно като тази на Елвис. Когато искаше да си поръча и от онези жълти орнаменти…

— В цвят охра.

— Както и да е. Когато заговори тях, жена му постави ултиматум. Или тя, или Елвис.

Загледан в лъчезарното й лице, той престана да чува бърборенето на другите пътници. Имаше нещо в усмивката й, което го опияняваше.

— Какъв беше изборът му?

— А?

— Какво избра твоят познат? Жена си или Елвис?

— О! — Лоугън изпъна крака, но остана заклещен до нея на седалката. През стъклата струеше слънчева светлина и правеше огненочервените й къдрици още по-ярки. — Задоволи се да пресъздаде обстановката само на приземния етаж и се опита да я придума да направи умален модел на градината за медитация в задния двор.

Смехът й бе наслада за ушите му. Когато отпусна глава на облегалката, косите й отново докоснаха рамото му.

— Ако успее, дано възложи работата на нас.

— Бъди сигурна. Този човек е чичо ми.

Стела се смя, докато остана без дъх.

— Господи, нямам търпение да се запозная с роднините ти. — Тя извърна глава към него. — Ще ти призная единствената причина да дойда днес: струваше ми се редно да отвърна на благородния ти жест. Не очаквах да се забавлявам така.

— Не беше благороден жест, а импулсивна постъпка. Косите ти ухаеха чудесно и това замъгли здравия ми разум.

На лицето й затанцува насмешка, когато отново отметна коси назад.

— Е, и? Би трябвало да кажеш, че и на теб ти е било забавно.

— Наистина беше. — Когато микробусът спря, той се изправи и се отдръпна, за да й стори път. — Впрочем косите ти ухаят страхотно и сега.

Усмихната, му хвърли поглед през рамо и по дяволите, накара го да почувства стягане в корема. Обикновено това усещане предвещаваше вълнуващо приключение, но с нея го прие като предупреждение за неприятности.

Все пак бе възпитан да довежда всяко начинание до край и майка му щеше да е ужасена, ако разбереше, че не е завел жена, с която е прекарал целия следобед на ресторант.

— Гладна ли си? — попита той, когато слезе след нея.

— О… рано е за вечеря, а за обяд е твърде късно. Най-добре е да…

— Да направим нещо щуро. Да хапнем, когато не е време нито за вечеря, нито за обяд.

Сграбчи ръката й и се изненада, че тя не се възпротиви, когато я задърпа към една от близките гостилници.

— Не трябва да се бавя. Казах на Роз, че ще се върна около четири.

— Знаеш ли, ако продължаваш да се престараваш толкова, скоро ще стигнеш до пълно изтощение.

— Не се престаравам — възрази тя. — Просто съм отговорна.

— Роз не държи хронометър в оранжерията, а и не е нужно много време, за да изядеш един хотдог.

— Да, но…

Симпатията, която Стела изпита към него, бе неочаквана, както и тръпките, пробягали по кожата й, когато едрата му загрубяла ръка притисна нейната. Отдавна не се бе чувствала толкова приятно в компанията на мъж. Защо да бърза да сложи край?

— Добре. — Осъзна, че е излишно да изразява съгласие, защото вече бяха влезли в гостилницата и вървяха към бара. — Щом съм тук, не бих имала нищо против после да разгледам един-два магазина.

Лоугън поръча два хотдога и две кутии кока-кола и й се усмихна.

— Добре, умнико. — Тя отвори дамската си чанта и извади петдоларова банкнота от портмонето си. — Ще си купя компактдиск. Нека моята кока-кола бъде диетична.

Изяде хотдога и изпи колата. Купи компактдиск и за разлика от всяка друга жена, която Лоугън познаваше, явно не смяташе за свой религиозен дълг да огледа и опипа всичко в магазина. Свърши това, за което бе влязла бързо и без разтакаване.

Докато вървяха обратно към пикапа, той я видя да поглежда дисплея на мобилния си телефон. За пореден път.

— Проблем ли има?

— Не. — Стела прибра телефона си. — Просто проверявам дали съм получила съобщения.

Но, изглежда, всички се бяха справили и без нея за един следобед.

Освен ако нещо не бе наред с мобилния оператор. Или просто бяха загубили номера й. Или…

— Например, че градинарският център е нападнат от психопати, поклонници на петуния фетиш. — Лоугън й отвори вратата. — И докато си говорим тук, целият персонал е вързан и със запушени уста в оранжерията за разсаждане.