Нора Робъртс - Синя далия

— Много добре.

— Твърде добре? Нали разбираш — дали не съм прекалено официална и подготвена?

— Не, просто достатъчно добре. — Всъщност Хейли й завиждаше, че изглежда така със семпъл сив панталон и черен пуловер. Под дрехите й се открояваха изваяни форми. Самата тя, преди да забременее, бе твърде слаба и с плосък бюст. — Много си секси с този пуловер.

— О, господи! — Стела ужасено скръсти ръце и ги притисна към гърдите си. — Твърде секси? Сякаш казвам: Хей, вижте гърдите ми?

— Не. — Смеейки се, Хейли отмести ръцете й. — Стига! Имаш страхотни гърди.

— Неспокойна съм. Глупаво е, но съм неспокойна. Мразя да се чувствам така, което се случва рядко.

Дръпна ръкава на пуловера й и го приглади.

— Защо хората неволно правят неща, които мразят.

— Просто една следобедна разходка. — Хейли не употреби думата, започваща със „с“. Вече бяха разговаряли по въпроса. — Забавлявай се.

— Добре. Разбира се. Глупаво е. Стела поклати глава и тръсна ръце, преди да излезе от стаята. Имаш номера на мобилния ми телефон.

— Всички го имаме, Стела. Хейли се спогледа с Руби която тихо се кикотеше. Мисля, че дори кметът го е записал в указателя си за бързо избиране.

— Ако има някакъв проблем, не се колебай да го използваш. А ако не си сигурна за нещо, можеш да позвъниш на Роз, Харпър или мен.

— Да, мамче. Не се безпокой, няма да сервират алкохол преди три.

— Ха-ха!

— И не се знае дали ще има мъжки стриптийз. — При тези думи Руби се ухили до уши и избухна в смях. — Можеш да бъдеш спокойна.

— Едва ли днес някой ще остане спокоен.

— Може ли да попитам откога не си имала среща… искам да кажа, откога не си излизала с мъж?

— Не много отдавна. От няколко месеца. — Когато Хейли завъртя очи, Стела стори същото. — Бях заета. Трябваше да свърша доста работа около продажбата на къщата, събирането на багажа, складирането на мебелите и търсенето на училища и педиатри тук. Нямах време.

— Не срещна ли някого, който да заслужава да му отделиш време? Както днес.

— Нещата не стоят така. Защо закъснява? — попита тя и погледна часовника си. — Знаех си, че ще закъснее. На челото му пише: „Страдам от хронична склонност да закъснявам за всичко“.

Влезе клиент и Хейли потупа Стела по рамото.

— Трябва да вървя. Приятно прекарване. С какво мога да ви помогна? — попита тя, докато бързаше към щанда.

Стела изчака още две минути, за да се увери, че Хейли се справя без проблем с новия клиент. Руби издаде още две касови бележки. Работата вървеше като по вода и не и оставаше нищо друго, освен да чака.

Реши да го прави навън и грабна якето си.

Сандъчетата й изглеждаха чудесно и навярно на тях се дължеше нарасналото търсене на теменужки през последните няколко дни. В такъв случай можеха да добавят още няколко, както и тумбести саксии и висящи кошници.

Нахвърля няколко бележки и закрачи наоколо, за да избере най-подходящите места за излагане на стока и нови аксесоари, които биха привличали купувачи.

Когато Лоугън пристигна с пикапа си в един и петнадесет тя седеше на стъпалата, записваше идеите си и разпределяше задачите за осъществяването им.

Видя го да слиза от кабината и се изправи.

— Забавих се.

— Няма проблем. Намерих си занимание.

— Нали нямаш нищо против да се повозиш в пикапа?

— Няма да ми бъде за първи път.

Стела се качи и докато закопчаваше предпазния си колан, огледа купчината листчета с бележки, скици и математически изчисления, струпани върху таблото.

— Това ли е информационната ти система?

— По-голямата част от нея. — Лоугън включи CD плейъра и оттам гръмко зазвуча Heartbreak Hotel на Елвис. — Струва ми се най-подходящата музика.

— Голям фен ли си?

— Краля заслужава уважение.

— Колко пъти си бил в „Грейсланд“?

— Не мога да кажа. Всеки новопристигнал в града иска да го посети. Докато си в Мемфис, непременно трябва да видиш „Грейсланд“, Бийл Стрийт, патиците в парка „Пийбоди“ и да опиташ ребърцата.

„Можеш да се успокоиш“, каза си Стела. Просто си говореха — като нормални хора.

— Значи днес ще сложа първата отметка в списъка.

Лоугън задържа погледа си върху нея. Въпреки че очите му бяха скрити зад тъмните очила, по наклона на главата разбра, че са любопитно присвити.

— Тук си почти от месец, а все още не си опитала ребърца?

— Не. Ще ме арестуват ли за това?

— Вегетарианка ли си?

— Не. И обичам ребърца.

— Скъпа, твърдиш, че обичаш ребърца, а все още не си хапнала от местния специалитет. Нали родителите ти живеят тук? Мисля, че съм ги срещал един-два пъти.