Нора Робъртс - Синя далия

Включи нощната лампа и стана, за да вземе термометъра от банята.

— Да видим дали ще мога да надникна в главата ти. — Погали косите му и допря върха на тръбичката с живак до ухото му. — Зле ли ти беше, преди да си легнеш?

— Неее. Бях…

Тялото му се стегна и от гърлото му се изтръгна тих стон. За нея бе очевидно, че ще повърне, преди още да се е случило. С бързината на опитна майка го грабна и се втурна към банята. Стигнаха тъкмо навреме и тя му шепна и милва косите му, докато спазмите стихнаха.

Най-сетне Люк извърна бледото си личице към нейното.

— Повърнах.

— Зная, миличък. Съжалявам. Скоро ще се почувстваш по-добре.

Даде му малко вода, изтри лицето му с влажна кърпа и го отнесе обратно до леглото си. „Странно“, помисли си Стела. В стаята бе станало по-топло.

— Вече не ми е лошо.

— Добре. — Все пак премери температурата му — 37.3 не бе толкова зле. Придърпа кошчето за смет до леглото. — Боли ли те някъде?

— Не, но не искам да повръщам. В гърлото ми остава лош вкус. Клати ми се още едно зъбче и ако повърна отново, може да падне и да не мога да го сложа под възглавницата си.

— Не се тревожи. Обещавам ти, че ще сложиш и него под възглавницата, както първото. А сега ще ти донеса малко джинджифилов сироп. Стой тук, връщам се след минута.

— Добре.

— Ако отново ти се доповръща, опитай се да използваш това. — Нагласи кошчето близо до него. — Няма да се бавя, миличък.

Забърза навън и изтича надолу по стълбите по нощница. Един от недостатъците на голямата къща бе, че кухнята се намираше на километри от спалните.

Нямаше да е зле да си купи малък хладилник, като онзи в стаята й в общежитието на колежа, и да го сложи във всекидневната на горния етаж.

„Лека треска“, помисли си, когато се втурна в кухнята. Навярно до сутринта щеше да отмине. Ако не, щеше да повика лекар.

Намери джинджифиловия сироп, сложи лед във висока чаша грабна бутилка вода и хукна обратно нагоре.

— Ще пия джинджифилов сироп — чу да казва Люк, докато тя вървеше по коридора към стаята си, — защото повърнах. Въпреки че сега съм по-добре, ще го изпия. Можеш да го опиташ, ако искаш.

— Благодаря, скъпи, но…

Когато влезе, видя сина си да седи с гръб към вратата, облегнат на възглавниците. И отново бе студено. Толкова студено, че дъхът й се издигаше като пара във въздуха.

— Тя си отиде — каза Люк.

По гърба и пробягаха тръпки, но не само от студ.

— Кой си отиде?

— Онази госпожа. — Сънените му очи леко се отвориха, когато видя чашата с джинджифилов сироп. — Постоя при мен, докато ти беше долу.

— Коя госпожа. Люк? Роз? Хейли?

— Неее. Онази, която идва и ни пее. Мила е. Може ли да изпия всичкия сироп?

— Само мъничко. — Ръцете й затрепериха, докато го наливаше. — Къде я видя?

— Ето тук. — Люк посочи към леглото, а след това взе чашата с две ръце и отпи глътка. — Това ми харесва.

— Виждал ли си я и друг път?

— Аха. Понякога, когато се събудя, тя е до мен. Пее онази песничка — „дили-дили“.

Синя лавандула, дили-дили-дили. Зелена лавандула, дили-дили-дили. Стела се вцепени от страх, когато осъзна, че това е песента, която неволно си бе затананикала преди.

— Мислиш ли, че е… — „Не, не го плаши“, мислено се упрекна тя. — Как изглежда?

— Хубава е. Има руса коса. Мисля, че е ангел, женски ангел. Спомням си приказката за ангела охранител.

— Ангела хранител.

— Но тя няма криле. Гевин казва, че може би е вещица, но добра, като Хари Потър.

Гърлото й пресъхна.

— И Гевин ли я е виждал?

— Да, когато идва и пее. — Люк подаде чашата обратно на Стела и потърка очи. — По-добре ми е на коремчето, но ми се спи. Може ли да остана в твоето легло.

— Разбира се.

Но преди да легне при него, Стела запали лампата в банята. Нагледа Гевин и едва се сдържа да не го грабне от леглото му и да го отнесе в своето. Остави вратата между двете стаи отворена и се върна в спалнята си.

Угаси нощната лампа, преди да се пъхне под завивките до по-малкия си син.

Прегърна го и го задържа близо до себе си, докато той спеше.

На следващата сутрин Люк бе напълно здрав. Весело подскачаше и по време на закуска въодушевено разказа на Дейвид как е повърнал и после пил джинджифилов сироп.

Стела се поколеба дали да го заведе на училище, или да го остави у дома, но той вече нямаше температура, а съдейки по апетита му, нямаше и проблеми със стомаха.

— Нищо страшно — отбеляза Дейвид, когато момчетата хукнаха да вземат учебниците си. — Докато ти изглеждаш, сякаш си прекарала тежка нощ.