Нора Робъртс - Синя далия

— Да, бих казала.

— Върши добра работа. Иначе Роз нямаше да го търпи, уверявам те. Преди около две години проектира градината на мой приятел, който купи стара къща и искаше да я обнови. Тревните площи се намираха в окаяно състояние. Нае Кътридж да ги приведе в приличен вид. Сега са приказни. Дори ги снимаха за едно списание.

— Каква е неговата история? На Лоугън?

— Местно момче. Роден и отраснал тук. Мисля, че известно време живя на север. Ожени се.

— Не знаех, че е женен.

— Беше — поправи я Уил. — Не за дълго. Не знам подробностите. Може би Джо ги знае. Тя проявява повече интерес към подобни детайли и ги помни. Върна се преди шест-седем години. Работеше за голяма фирма извън града преди Роз да го отмъкне. Джо! Какво знаеш за онова момче Кътридж, което работи за Роз?

— Лоугън? — Джолийн надникна иззад ъгъла, облечена в престилка с надпис „Кухнята на Джо“. Носеше перлена огърлица, а на краката — пухкави розови чехли. — Секси е.

— Не мисля че Стела се интересува точно от това.

— Е, сама може да го види. Има очи на лицето и кръв във вените си, нали? Семейството му се премести в Монтана, бог знае защо точно там, преди две-три години.

Подпря се на хълбок и потърка бузата си с пръст, докато извикваше информацията в съзнанието си.

— Има по-голяма сестра, която сега живее в Шарлот. Известно време той ходеше с момичето на Мардж Питърс — Тери. Помниш Тери, нали, Уил?

— Не мисля.

— Разбира се, че я помниш. Стана кралица на бала, а после Мис Шелби Каунти. Първа подгласничка на Мис Тенеси. Повечето хора са на мнение, че короната й се е изплъзнала, защото й липсва талант. Гласът й е малко… слаб бих казала.

Докато Джо говореше, Стела седеше облегната назад и слушаше със задоволство. Като че ли всичко това я интересуваше. Лично тя не си спомняше дори името на кралицата на своя бал. Възхити се, че Джо има такава памет за факти отпреди близо десетилетие.

Може би жените от Юга им отдаваха по-голямо значение.

— А Тери? Казваше, че Лоугън е твърде сериозен за нея — продължи Джо, — но ако питаш мен, би нарекла всеки „твърде сериозен“. — Обърна се с лице към кухнята и заговори по-силно: — Лоугън се ожени за момиче от Севера и се премести във Филаделфия, Бостън или там някъде. Две години по-късно се завърна сам. Няма деца.

Донесе свежа „Мимоза“ за Стела и още една за себе си.

— Чух, че на нея й харесвало да живее в големия град, но не и на него, затова се разделили. Може би не е било само заради това. Винаги има още нещо, но Лоугън не е от словоохотливите, така че информацията е оскъдна. Известно време работи за „Фостъри Ландскейпинг“. Нали ги знаеш, Уил, поемат главно комерсиални проекти. Оформяне на зелени площи пред офиси, търговски центрове и прочее. Носят се слухове, че Роз му е обещала целия свят плюс половината вселена, за да го привлече.

Уил намигна на дъщеря си.

— Казах ти, че от нея ще научиш подробности.

— И то какви!

Джо се засмя и махна с ръка.

— Преди две години Лоугън купи старата къща на Морис край реката. Оттогава я стяга или вика майстори да я стягат. Чух, че е поел обект на Тъли Скоупс. Не познаваш Тъли, Уил, но съпругата му — Мери, идва на сбирките на градинарския комитет. Вечно е недоволна. Ако времето е ясно, небето било твърде синьо. Ако вали, било твърде мокро. Искаш ли още една „Блъди Мери“, скъпи? — обърна се тя към Уил.

— Не бих отказал.

— Чух, че Тъли поискал Лоугън да оформи някакви храсти и градината на имот, който щял да продава. — Джолийн продължи да разказва, докато разбъркваше коктейла. Стела се усмихна широко и се спогледа с баща си. — Всеки божи ден Тъли ходел там да мърмори, да настоява за промени и да говори това-онова, докато на Лоугън му писнало и му казал да си го начука или нещо подобно.

— Ето как се отнася с клиентите — изтъкна Стела.

— Тръгнал си ядосан — продължи Джолийн. — Заявил, че повече няма да стъпи в този имот и екипът му няма да засади дори една маргаритка, докато Тъли не обещае, че няма да се меси. Това ли искаше да узнаеш?

— Вече чух достатъчно — каза Стела и повдигна чашата си с „Мимоза“ за тост.

— Добре. Обядът е почти готов. Можеш да повикаш момчетата.

Когато запечата информацията от Джолийн в съзнанието си, Стела състави план. Рано в понеделник сутринта, въоръжена с карта и разпечатка от компютърния пътеводител, тръгна към обекта, на който работеше Лоугън.

По-точно към обекта, на които Роз мислеше, че ще го открие тази сутрин.

Щеше да е изключително любезна и отстъпчива. Докато успее да го накара да види нещата от нейната гледна точка.