Нора Робъртс - Синя далия

— Извиненията ти са приети. Ще взема кафето си горе. До сутринта.

— Добре. Лека нощ.

Вече по-спокойна, Стела довари чая си. Докато пристъпваше нагоре по стълбите, реши с какво да започне следващия ден. Щеше да продължи с подреждането, да поговори с Роз и Харпър кои сортове да бъдат добавени към каталога и да се опита да намери общ език с Лоугън.

В коридора на горния етаж отново чу приспивната песен, тиха и тъжна. Сърцето й се разтуптя и порцелановите съдове издрънчаха върху подноса, когато ускори крачка. Почти тичешком стигна до стаята на синовете си.

Не видя никого вътре, но долови същия хлад във въздуха. Дори когато остави чая и погледна в гардероба и под леглото, не откри нищо.

Седна на пода между леглата на децата си и изчака, докато пулсът й се успокои. Кучето се размърда, потърка глава в скута й и я близна по ръката.

Стела го погали и поседя между леглата на спящите момчета.

В неделя отиде на обяд у баща си. Почувства се предоволна, когато Джолийн й подаде чаша с коктейл и й забрани да се доближава до кухнята.

Беше първият й свободен ден, откакто бе започнала работа във „В градината“, и имаше план да го прекара в почивка.

Момчетата играеха с Паркър в малкия заден двор, а тя можеше да поседи при баща си.

— Разкажи ми всичко — настоя той.

— Ако започна, няма да замълча по време на целия обяд, вечерята и дори закуската утре.

— Само най-важното. Как ти се струва Розалинд?

— Много ми харесва. Успява да бъде едновременно пряма и потайна. Не съм сигурна как трябва да се държа с нея, но наистина я харесвам.

— Късметлийка е, че има управител като теб. Тя е умна жена и го знае.

— Може би си мъничко пристрастен.

— Само мъничко.

Стела знаеше, че винаги я е обичал. Дори когато не се виждаха месеци наред, не бе преставал да й се обажда, да й изпраща писма или изненадващи подаръци по пощата.

„Доста е остарял“, помисли си тя. Докато майка й харчеше куп пари, за да води дълга и тежка война с годините, Уил Дули бе сключил примирие с тях. Червените му коси вече бяха почти побелели, а около кръста на иначе костеливото му тяло се бяха образували меки възглавнички. Когато се смееше, около очите и устата му се появяваха бръчки, а очилата се спускаха до върха на носа му.

Лицето му беше поруменяло от слънцето. Обичаше градинарството и голфа.

— Момчетата изглеждат щастливи — отбеляза той.

— Много им харесва. Не мога да повярвам, че всичките ми тревоги се оказаха напразни. Веднага свикнаха, сякаш са прекарали целия си живот там.

— Скъпа, ти не можеш да живееш, без да се тревожиш за нещо.

— Колкото и да ми е неприятно да го призная, прав си. Все още имат малко проблеми в училище. Трудно е да бъдеш нов в класа, но къщата им харесва, има толкова пространство. И са луди по Дейвид. Познаваш ли Дейвид Уентуърт?

— Да би могло да се каже, че е част от домакинството на Роз от дете, а сега носи цялата отговорност за него.

— Страхотен е с децата. Голямо облекчение е да зная, че след училище са с някого, когото харесват. Харесвам и Харпър, въпреки че не се виждаме често.

— Това момче винаги е било самотник. Чувства се по-щастлив сред растенията си. Симпатяга е — добави баща й.

— Да, татко, но ще разговарям с него само за резници и ашладисване, разбрано?

— Не упреквай един баща, че иска дъщеря му да уреди живота си.

— Мисля, че съм го уредила, поне засега. — Доскоро не би повярвала, че е възможно. — Но след време ще искам да имам свой дом. Все още не съм готова да търся. Твърде заета съм, а и не бих рискувала да разваля отношенията си с Роз. Но съм го запланувала. В същия район, където е училището, за да не се наложи отново да местя момчетата.

— Ще намериш това, което търсиш, както винаги.

— Човек не намира неща, които не търси. Но има време. Точно сега съм затънала до гуша в реорганизирането. Силно казано е, че по-рано е имало някаква организация. Аз трябва да я създам. Стока, документация, аранжиране.

— Пред теб е целият живот.

Стела се засмя и протегна ръце и крака.

— Така е. О, татко, мястото е страхотно и има толкова неразкрит потенциал. Искам да намеря човек с усет за продажбите и отношенията с клиентите, да му поверя тази част от задълженията, а аз да се съсредоточа върху стокооборота, документацията и идеите си за развитие. Все още не съм се докоснала до проектирането и оформянето на градини. Освен едно спречкване с идиота, който ръководи тази дейност.

— Кътридж? — усмихна се Уил. — Срещал съм го един-два пъти. Чух, че е голям чешит.