Адриан Рогоз - Цената на бездната

— Без противник ли искаш да ме оставиш — с подозрение се противопостави Дав.

— Заклевам ти се: това не ми пречи да играя. Впрочем — продължи старецът сговорчиво — дори и да ме повали, след няколко дни ще изчезне въздействието на згромба и отново ще съм на твое разположение. Но не те лъжа: мога да изпия и десет бутилки, без да ми стане лошо. Напротив. Те ще ми дадат сили, за да те победя. С оглед на това ти заявявам открито: ще бъда безпощаден и коварен. И не само защото искам да възвърна имането си, а и да те спася от явна гибел. Нещо от твоята лудост ми припомни младините…

— Стига си дърдорил, ами играй — прекъсна го Дав и бутна под носа му пет бутилки.

— Искаш да ме изкараш от търпение… Добре. Хвърляй заровете!

Битката се поднови и отрупаните зрители в голямото подземие на „Пронизаното око“ потънаха в мълчание. Още в началото старецът заигра енергично и измисляше най-невероятни ходове за примамване и обграждане. През първите три часа ожесточението и дългият му опит здраво притиснаха Дав, който на няколко пъти едва не попадна в поставените му капани. Спаси го феноменалната му способност да смята, с помощта на която успяваше да изчисли предварително следващите последици от сериозните опити да бъде хванат. Веднъж му помогнаха и заровете, чиито цветове съответстваха на ходовете на Гутрие и обезсилиха предварително стремежа му да го обгради.

— Не се радвай — мрачно предупреди старецът. — Още не знаеш какво те очаква. И тук, но най-вече там. Аз ти устройвам клопки, пък онази проклета планета съдбоносно ще те прикове върху пустинната си повърхност… Сред дюните от варовик, които приличат на море от змии, ще намериш само един оазис… Ха, ха, ха! Гробище на космически кораби… Ще те погълне едно адско гърло… После ще тръгнеш по една галерия… — Внезапно осъзна хода, направен от Дав, прекъсна играта и заповяда на съдържателя: — Донеси полегатите планшети, пружините и мостовете! И бутилките с магнитна опаковка.

В третата партия, която продължи пет часа, „бойното поле“ беше удължено, за да обхване многото извивки, създадени от сложността на играта. Сега налудничавото въображение на Гутрие прибягна към нещо, което много рядко се виждаше при мачовете по флип-флоп: топологичната игра.

— Досега не игра така — забеляза Дав, когато противникът му започна да изгражда комбинациите си във въздуха.

— Не съм играл, защото не ми се е налагало, но е според правилата. Позволени са всякакви фигури.

И като се смееше сатанински, старецът направи един висящ мост над игралната маса. Удивени и възхитени, зрителите започнаха да ръкопляскат бурно.

— Е, предаваш ли се? — захили се Гутрие, после с натъжено лице пресуши третата бутилка със згромб.

— Защо да го сторя? — отвърна Дав със странна веселост. — В края на краищата тази игра ми се струва почти толкова красива, колкото и шахматът.

Изглеждаше невероятно, но точно когато Гутрие смяташе, че е довършил противника си, Дав беше убеден в победата си. Умението му да пресмята беше толкова голямо, че подобно на оръжие, което е най-добро, когато стреля надалеч, то можа да се разгърне напълно едва в лабиринтите на конфигурациите, създадени от новия начин на игра.

Докато двамата противници изграждаха въздушните си клопки, съдържателят на заведението нареди да се отстранят стените на помещението, за да се разшири подът и присъствуващите да не пречат на играчите. Бяха минали шест часа от началото на играта. От масата комбинациите, приличащи на гроздове от многоцветни бутилки, плъзнаха в три посоки, извиваха се, разширяваха се, изкачваха се смело нагоре и пронизваха пистата на старта, за да се промушат под масата (след време тя трябваше да бъде изнесена, а играчите се покатериха на приспособени за целта стълбички и мостчета).

Колкото повече се усложняваха комбинациите, толкова по-добре се чувствуваше Дав. Гутрие пресуши още две бутилки, очите му бяха кръвясали (дали от гнева, или от еликсира?) и си казваше, че е дошъл моментът да хвърли в борбата решителния ас.

— Виж какво ще направя сега! — прошушна той на ухото на своя противник сред парите на згромба. И за най-голямо удивление на всички, та даже и на Дав, той построи над магистралата листа на Мьобиус. — Ако попаднеш тук — продължи като в халюцинация, — загубен си: ще се въртиш на едно и също място.

Богар си помисли, че от гледна точка на пластичността флип-флопът навярно е най-красивата игра в Галактиката. И все пак строгите комбинации в шаха, които му напомняха фуга, изпълнена на звезден орган, го привличаха повече.