Адриан Рогоз: Нещо повече от едно истинско престъпление

В стаята на полицейския инспектор влезе висок мъж, леко прегърбен и с прошарена коса, сресана като каска. Беше изискан, строго елегантен; но орловият му поглед застави полицая да стане от стола си.

— Аз съм критикът Гама 1 1 Гама (исп.) — козичка, кошута. Б.а. — рече посетителят и седна, като подпря бастуна си на бюрото.

— Инспектор Гара 2 2 Гара (исп.) — нокът, лапа. Б.а. — любезно се представи другият, който въпреки странния каламбур беше почти убеден, че в случай на борба кошутата ще се окаже по-силна от ноктите на хищника. — С какво мога да ви услужа?

— Уведомиха ме, че вие се занимавате със случая на Андрея Гала. Ние бяхме приятели.

— Знам. Благодаря ви, че сте си направили труда да дойдете. И без това смятах да ви посетя по този повод…

— Това съвсем не ме затруднява, важното е да се изяснят обстоятелствата, при които е починал Андрея Гала, един от нашите големи писатели, предполагам, че…

— Безспорно — побърза да каже инспекторът. — Чел съм произведенията му…

— Да разбирам ли, че сте специалист в… литературните престъпления? — попита Гама, а неговият събеседник долови в гласа му злъч.

— С литературните престъпления, където жертвите са най-много, се занимавате вие, критиците — отвърна Гара агресивно. — За нас, полицаите, остават случаите, когато авторът е убит. Но дори и тогава се случва, както при Гала, да имаме работа не с крадец на писци, а с отбрано перо… Споменатите от вас престъпления, макар и да са много интересни, не стават достатъчно често, за да може човек да се специализира…

— И все пак тук има нещо странно… — присви очи Гама. — Зад вашата логика…

— Кое ви се струва странно?

— Стилът!

Тази дума докосна Гара като изумяващ кинжал. Той се изчерви и измънка смутен:

— Да се върнем на вашия приятел.

— Преди да ви съобщя някои подробности, които, предполагам, са известни само на мене, ще трябва да ви подложа на кратък разпит във връзка с обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на Гала. Учудва ли ви моето желание?

— Не — усмихна се полицейският инспектор, сякаш поласкан от невероятната процедура. — Знам, че от дълго време не сте се виждали с Гала, така че донякъде разбирам любопитството ви…

— Донякъде ли? — възкликна критикът, неприятно изненадан. — Значи, имате някои възражения?

— Те не се отнасят до вас. В изясняването на една полицейска загадка съществуват различни степени на достоверност. Естествено, по-голяма част от въпросите могат да бъдат разрешени задоволително с помощта на материалните доказателства. И все пак има случаи, при които подбудите и обстоятелствата не са подсказани от нищо и тогава достоверността е по-хлъзгава. Както в нашия случай. На пръв поглед всичко изглежда ясно, що се отнася до причината за смъртта… Тялото на писателя е намерено в работния му кабинет, заключен отвътре. Гала е умрял от отравяне с приспивателни. По чашата на бюрото имаше следи от уиски, в което е било разтворено смъртоносно количество от тях. Таблетките е взел от банята. Няма съмнение, че сам си е приготвил последното питие.

— Доколкото разбирам, искате да откриете какво го е накарало да се самоубие…

— Или кой. Впрочем вече попаднах на следа.

— Така ли?! — недоверчиво рече Гама, после хвана бастуна и добави иронично — Изглежда, не съм ви необходим повече.

— Напротив — засмя се инспекторът Гара, но веднага млъкна, от което смехът прозвуча още по-зловещо. — Следата води към вас.

— Към мен?

Погледът на критика прониза Гара, който в същия миг си помисли, че името Гама е по-подходящо за свръхпроникващите лъчи, отколкото за нежната кошута.

— Знаете ли — заобяснява инспекторът, — в телефона му е било монтирано приспособление за звукозапис.

— Е и? — хладно и с презрение попита критикът.

— И някой, предполагам, самият Гала, е изтрил последния разговор от лентата…

Критикът не зададе повече въпроси; продължи да наблюдава спокойно инспектора.

— Вероятно искате да знаете какво ни кара да мислим, че това е последният разговор… Няколкото думи, които е забравил или нарочно не е заличил. Да… Не виждам защо би трябвало да ги крия от вас… „Довиждане, Гаса 3 3 Гаса (исп.) — було. Б.а. !“