Адриан Рогоз: Нещо повече от едно истинско престъпление

— По този начин булото на тайнствеността става по-плътно — тежко произнесе критикът, макар казаното да прозвуча като шега.

— Накратко, това е госпожа Гаса, бивша ваша приятелка…

— И сега ми е приятелка — властно го прекъсна критикът и вдигна бастуна си като жезъл.

— …която е била приятелка и на Гала…

— Не виждам каква е връзката.

— Последният разговор…

— Пренебрегвате думите „довиждане“, които противоречат на случилото се.

— Зависи как се тълкуват.

— И как ги тълкувате?

— Никак. Засега събирам факти. Още се лутам, търся истината.

— Истината ли? — саркастично възкликна Гама. — С вашите… полицейски методи никога няма да успеете да откриете истината, дори да я държите в ръцете си. — Той тупна красноречиво с бастуна по пода.

— И ви се струва — възрази съвсем любезно инспекторът, — че вашите методи на… критик са по-ефикасни, като търсите художествената истина?

— Може и да не са, изкуството не се взема на сериозно, докато полицията има претенции, че е сериозно учреждение.

— Всяко нещо е сериозно, когато помага за разбулването на една загадка.

— Тези общоизвестни истини нямат връзка с действителния случай. Допускам, че истината не е една недействителна точка, а сбор от дребни факти, които си взаимодействат. А понякога — както е при смъртта на моя приятел — вашите методи са много груби, за да проникнат в дълбочина. Затова са необходими…

— Гама-лъчите на вашия ум — усмихнато подметка инспекторът.

— По-точно не бихте могли да се изразите — похвали го критикът без сянка от насмешка.

— Благодаря — отвърна инспекторът със същия тон.

— Някои особености на вашия стил все пак ми дават надежда, че можете да се отърсите от професионалните предразсъдъци — предпазливо произнесе критикът, а Гара не се усъмни в искреността на думите му. — Аз дойдох с намерение да направя някои важни изявления, но те биха били полезни само ако бъдат измерени с много прецизни везни. Всеки груб метод…

— Ще се постарая да оправдая доверието ви — прекъсна го Гара с непонятен за самия него ентусиазъм. — И за да ви докажа добросъвестността си, ще ви предложа да изберете: мога ли да записвам думите ви, или не, както пожелаете.

— Казаното дотук записано ли е?

— Да.

— Нищо не пречи да запишете и това, което ще последва — с пълно безразличие рече Гама.

Инспекторът се размърда притеснено на стола си:

— Моля ви да не изтълкувате погрешно думите ми. Разбирам, че самото ми присъствие може да окаже влияние на анкетата. И в нашата област се прилага принципът на Хайзенберг. Операторът влияе на опита. Но моята работа е все пак необходима. Иначе не бихте дошли при мене… Уверявам ви, че го смятам за чест…

— Добре — прекъсна Гама пелтеченето на събеседника си. — Да преминем към повода за нашата среща. Накратко казано, мисля, че аз съм моралният подбудител за смъртта на Гала.

Инспекторът се опита да изрази учудване, но на другия му се стори, че това е игра на любезност.

— Докато не споделите мотивите, които са ви довели до този извод, позволете ми да имам сериозни съмнения.

— Досещам се в какво се състоят съмненията ви. Но те не се докосват до същината на въпроса.

— Вие сам казахте, че не сте сигурен, а само се смятате за морален подбудител…

— Казах, че така мисля, защото е трудно да възстановя лъкатушния път на психическите подбуди, но уликите са несъмнени.

— Значи, и вие прибягвате към материалните фактори…

— Истина е, че има и едно материално доказателство. — Гама извади от чантата си сдиплено списание. — Но моето предположение се основава на мотиви от друго естество, чисто душевни. Впрочем дори и да не се съмнявам във вината си, все пак мисля, че не съм го сторил предумишлено, или пък съзнателно. А сега нека преминем към това, което наричате материално доказателство.

Той подаде на инспектора списанието, разгънато на една страница със статия, посветена на творчеството на Гала. Инспекторът зърна статията и веднага се задълбочи в четенето, сякаш го грабна вихрушка. Макар че минаваше трийсетте, той приличаше на момче — навярно поради ниския ръст, свежото лице и живите зелени, малко тъжни очи. Прочете статията на един дъх, като от време на време се чуваха възгласи на учудване и възхищение, а Гама го наблюдаваше весело, с удоволствие. След като привърши, върна списанието на критика.

— Чудесен портрет! — каза в заключение. — Ако ми позволите да изразя мнението си, трябва да призная, че винаги съм ви смятал за голям писател. И понеже имах възможност да проуча задълбочено творчеството, което разглеждате, сега впечатлението ми за вас е още по-възторжено. А с тази статия съвсем ме изумихте. За пръв път виждам, че едно обикновено резюме може да бъде пленителна самостоятелна творба. Бих казал, че сте успели да предадете с хиляда думи това, което Гала е постигнал с триста страници.