Адриан Рогоз - Нещо повече от едно истинско престъпление

С изтънчения си усет полицейският инспектор долови незабележимо раздразнение в думите, произнесени спокойно.

— Няма да настоявам върху факта, че теоретичните ви разногласия завършиха трагично, но вие сам ми предложихте в началото да предпочета изтънчените методи пред традиционните.

— „Грубите“, това е думата, която употребих, и тя не се покрива с „традиционните“…

Инспекторът, който досега неспокойно се въртеше в креслото си, стана и се приближи до Гама. Критикът се усмихна, изненадан от момчешки непохватния вид на Гара, който зърна усмивката и рече с леко раздразнение:

— Не оспорвам нищо от това, което заявихте. Само ми се струва, че истинската причина убягва и на вас.

— Щом сте толкова убеден, нямам какво повече да добавя — рече Гама, взе бастуна си и стана.

— Не съм толкова убеден — запелтечи инспекторът и едва докосна ръката му. — Това е само предположение. — Критикът отново го стрелна с поглед. — Исках да кажа, че други хора го правят от ревност. Не възразявайте! Знам, че госпожа Гаса ви е напуснала приблизително по времето на статията.

— Госпожа Гаса живее при мене…

— Така е. Но само от няколко седмици, след като Гала похарчи всичките си пари, получени от романа…

За пръв път критикът загуби самообладание. Отпусна се в креслото с уморен вид.

— Щом знаете всичко това, защо още ме измъчвате?

— Извинявайте. Вие дойдохте доброволно… Исках само да ви обърна внимание, че не сте извършили истинско престъпление, ако изобщо във вашия случай можем да говорим за престъпление.

Гара погледна с видимо състрадание мъжа, който седеше сломен в креслото. И изведнъж забеляза, че елегантният му костюм е доста износен.

— И все пак това, което ви казах, отговаря на действителността.

— Вярно е. Но е по-правдоподобно да мисля, че се е самоубил, защото беше с разстроени нерви и разорен, не защото е бил потресен от вашата статия. А за разоряването, пък даже и за болестта е виновна…

— Не — буйно възрази Гама и удари с бастуна по пода. — Нейната единствена вина е…

— Лекомислието — допълни инспекторът, като видя, че посетителят му се колебае.

— Приятелката на един истински писател не може да бъде лекомислена. — Бих казал, че по-скоро има наивна представа за действителността, една елементарна жажда за ярки цветове и звуци, някакъв детински страх от смъртта. Впрочем в това отношение си приличаха с Гала… Може би затова понякога чувствуваше нужда да се върне в моя строг живот.

— Но в действителност тя го е съсипала.

— Вие не знаете колко съсипана е тя самата.

Ненадейно инспекторът промени темата:

— Опитвал ли се е Гала и друг път да се самоубива?

— Той не, но двама от героите в романа му завършват така.

— Много интересно. Още ли мислите, че вашата статия е предизвикала смъртта му?

Критикът не отговори веднага. Двамата мъже се погледнаха настойчиво, с любопитство, но без враждебност.

— Да. И ще ви кажа защо. Темата, която ми открадна Гала, донякъде прилича на описаното от Уелс във „Войната на световете“. Ако си спомняте, в нея нашествениците марсианци загиват от земни микроби, против които не са имали имунитет. Картината, описана от мене, беше по-обобщаваща. Извънземният посетител който успява да се превъплъти в образа на човек, бива унищожен коварно и бързо от цялата природа на Земята. Всички се отнасяли враждебно към него въпреки човешкия му образ. Бих казал, че това схващане е по-диалектично.

— Обаче не разбирам…

— Веднага ще проумеете до какво искам да стигна. Това, което още първоначално за мене беше космическа трагедия, за Гала се превърна — може би от комерчески съображения — в сантиментална драма с щастлив край…

— И?

— Как, не ви ли е ясно?

— Не — сдържано отвърна инспекторът. За пръв път на Гама му се стори, че го гледат неумолимите очи на полицай.

— За мене е очевидно, че шокът, причинен от статията, е възбудил у Гала желанието за самоубийство, което дотогава е съществувало в латентно състояние…

Гара се задуши от пристъп на кашлица.

— Извинете — рече той с насълзени очи. — Ако ми позволите да преповторя казаното, ще подчертая, че има нещо вярно във вашите твърдения, но понеже пренебрегвате една подробност, не долавяте и същността й. Откъде знаете, че Гала е чел статията ви?

За част от секундата инспекторът видя в очите на критика страха и порива на човек, който скача над пропаст. Обаче в гласа на критика се долови само чистосърдечно учудване, когато каза: