Адриан Рогоз: Нещо повече от едно истинско престъпление

— Самата му смърт го доказва.

— Много съжалявам — изстена Гара. — Понеже сте убеден, че вашата посредница е подхвърлила статията, този път вие ми дадохте един прибързан отговор…

— Нищо не съм казал… — възрази критикът.

— Нищо ли ви се струва този явен омагьосан кръг? Напротив, казахте прекалено много неща…

Гама, който подпираше глава върху ръцете си, скръстени на дръжката на бастуна, веднага сведе чело.

— Без да искате — продължи инспекторът, — вие изразихте опасенията си, че госпожа Гаса му е занесла статията. Вашето мълчание го потвърждава.

— Нямате никакво доказателство — промълви критикът.

— Имам. Върху работната маса на Гала се намира списанието със статията…

— Значи, сте ми погодили номер! — разгневи се Гама и пак удари с бастуна по пода.

— Заклевам ви се, че прочетох статията едва сега, когато ми я дадохте — любезно се усмихна инспекторът.

— И искате да ви повярвам, така ли?

— Признавам, че допуснах грешка. Когато намерих списанието, погледнах датата. Като видях, че е от миналата година, не прочетох статията. Само дадох страниците на дактилоскопично изследване.

— Вероятно е така, както казвате. Виждате, че предположенията ми не ме излъгаха.

— Още не съм стигнал до споменатата подробност.

Съжалявам, че трябва да ви съобщя нещо, което ще срине всичките ви доводи…

— Слушам ви — въздъхна Гама. — Започвам да се боя от вас.

За миг лицето на инспектора се поколеба между смущението и задоволството, после той извади от бюрото си книжата, които вече беше разглеждал, и произнесе с делови глас:

— По списанието има много отпечатъци от пръсти, по-голямата част от които са на Гала. Това говори ли ви нещо?

— Да. Моята статия го е развълнувала…

— Само че отпечатъците се нижат във времето. Най-старите са отпреди една година. Това показва, че въпреки високомерието си не е пропуснал нищо от публикуваното за него. Изобщо намерих цели папки с рецензии и информации, посветени на неговото творчество. Обаче само вашата статия беше разгъната върху масата. Разбирате ли?

— Това, което ми казахте сега, дълбоко ме развълнува.

— Разбирам ви. Положението е доста мъчително! От една страна, сте прав да твърдите, че написаните от вас редове са причинили на Гала шок. Даже още нещо, отпечатъците показват, че е бил завладян от натраплива мисъл. А понеже някои от тях са от преди година, имаме право, от друга страна, да твърдим по безспорен начин, че неговият роман е плагиатство, извършено предумишлено, от което вашата виновност съвсем избледнява. Следите ли мисълта ми?

— Вашите разсъждения са още по-смайващи, защото са необорими.

— Накратко казано, ако може да се говори за престъпление… — Инспекторът млъкна и замислен, разлисти книжата върху бюрото, сякаш търсеше подходящи думи. — Най-справедливо е да смятаме за извършител на престъплението самия Гала. С упорството на обладан от зли духове човек, той сам погуби живота си. Играеше комар, пиеше, вземаше опиати. Получените за романа пари похарчи много бързо. После се замеси в някакви тъмни афери и до такава степен се оплете в тях, та през последните си дни непрекъснато се боеше, че ще бъде арестуван. Възможно е госпожа Гаса да е била негова жертва. Обаче е безспорно, че е смятала да остане при него, докато има пари. Може би това поведение означава жестокост, но може да бъде и израз на презрение. Заредилите се несполуки, изчезването на жизнения тонус са породили желанието да се самоубие, както вече споменахте.

— И все пак какво търси там моята статия?

— Както статията, подписана от вас, така и изтритата магнетофонна лента, на която е останало само името на госпожа Гаса, са изфабрикувани веществени доказателства, с цел да ви въвлекат в причините за смъртта му и да ви обвинят…

— Какво коварство!

— Не сте прав. Вие изисквате от мене, а и от действителността да бъдем изтънчени. А начинът на действие на вашия приятел безспорно е изтънчен.

Инспекторът му хвърли бегъл поглед — дали не го обиди? И наистина Гама се запита: шегува ли се неговият събеседник? После намръщен отговори:

— Каква изтънченост е тази, която те вкарва в каторга?

— Смятам, че преувеличавате с каторгата. Неговото отмъщение е по-изтънчено. Доказателство за това е, че сам дойдохте да признаете вината си. Твърдя, че е несправедливо да обвиняваме Гала в коварство, защото едно отмъщение, колкото и пресилено или първобитно да е, то е само една последица. Впрочем всички постъпки на Гала преследват мъст. Съгласен ли сте, че той беше писател с голям талант?