Адриан Рогоз - Цената на бездната

Дав не се включи веднага в състезанието, макар че след като наблюдава един ден ходовете на Гутрие (самото присъствие на играта струваше скъпо), съобрази, че е схванал доста много от тънкостите, за да участвува в борбата. Филмът, който засне, подсили това негово убеждение. Ала той искаше да разгадае определени съчетания при ходовете и да прецени силата на шахматния талант на стареца.

Поне във флип-флопа той наистина беше непобедим. Вярно е, че мнозинството от партньорите му се намираха там преди всичко от самонадеяност и любопитство, отколкото по призвание, но и най-силни състезатели се оказваха победени. Сега Дав беше убеден, че Гутрие е или е бил отличен шахматист (това се виждаше от начина, по който съумяваше да избегне ударите при хазартната игра).

— На какво ще играем — попита Богар, когато реши да седне срещу стареца.

— Да започнем с десет гарафи. После ще видим.

Гутрие спечели лесно и бързо.

— Искаш ли още да играеш? — с безразличие попита той.

— Да.

— Добре, но сега ще играем на бъчвичка от сто литра.

— Приемам. Обаче ми отговори на един въпрос.

— Какъв? — измърмори Гутрие.

— Играеш ли шах?

— Да върви по дяволите. Шахът е отвратителна игра.

— Може би за тебе. Но ти не ми отговори. А научих от един човек, който те познава, че си бил страшен шахматист.

— По онова време още не беше изнамерен флип-флопът. Но защо питаш?

— Представи си, че спечеля бъчвичката, обаче вместо да ти я взема, се задоволя с това да ми кажеш… адреса на планетата, където…

— Няма смисъл — противопостави се Гутрие. — Ти луд ли си?! Забравил съм го…

— Може би все пак ще си спомниш…

— Защо ми пилееш времето! — разгневи се внезапно Гутрие.

— Ще играеш ли, или да дойдем да играем ние? — викна един от зрителите.

— Сега е ред аз да започна — невъзмутимо рече Дав и премести първата бутилка…

Отново победи старецът, но този път след два часа напрегната борба.

Той беше толкова ядосан и удивен, че изпи веднага последната бутилка, която спечели — сякаш беше чиста вода.

— Ако с всеки губя по толкова време, къде ще му излезе краят! — измърмори той. — И не мога да проумея защо те победих толкова трудно…

— Много просто — нежно отвърна Дав. — Първия път мизата беше само десет бутилки. Не си струваше да полагам усилия. Щом я увеличихме, добих настроение за игра. Ако играем на хиляда гарафи, възможно е да те бия.

Гутрие погледна накриво Дав и се засмя със зловещ глас:

— Имаш ли с какво да платиш? Дав извади от джоба си познатата вещ, наречена МПП 13 13 Магнитна плочка за плащане. Б.а. , и я подаде на съдържателя:

— Моля те да провериш дали може да плати хиляда гарафи!

Мъжът грабна плочката и се затича към КП 14 14 Комплекс за предавания. Б.а. .

— Признаваш ли, че някога си бил шахматист? — подхвана Дав прекъснатия разговор.

— Е и какво, ако призная?

— Ще бъде крачка напред. Искам да ми кажеш къде се намира планетата, на която си играл шах, и какво точно се е случило…

— Да не би да имаш намерение да отидеш там? — попита Гутрие с изпулени очи.

— Именно. И само ти можеш да ми помогнеш да я намеря…

— Като те гледам как играеш флип-флоп, трябва да съм престъпник… Не, младежо, много съжалявам, но не мога да ти кажа… Остарялата ми памет е забравила всичко, свързано с онзи кошмар. А и не искам да си спомням…

Зрителите около тях следяха изумени този странен разговор.

— Сега ли намери време за приказки? — сопна се на Дав един от по-нетърпеливите. — Хайде, почвай да играеш или отстъпи на мене…

В този миг се показа съдържателят на заведението.

— Проверих — промълви той, а лицето му беше променено от неизмеримо уважение. — Можеш да купиш всичко, което съществува тук!

Възгласи на удивление се чуха в помещението.

— Е — отегчен рече Дав и стана от стола, — ще играем ли за хиляда бутилки, или да отида да търся по-добър играч на флип-флоп?

— По дяволите! — изстена като ударен Гутрие. — Осмеляваш се да говориш по такъв начин, сякаш си ме победил! Сядай да играеш.

Партията продължи близо пет часа. Спечели пак Гутрие, но към края на играта той беше едновременно и радостен, и вбесен от гняв.

— Ще играеш ли още? — измърмори предизвикателно.

— Може да има и други желаещи — уклончиво отговори Дав. После се обърна към зрителите зад него.

— На мене ми се изпари желанието — продума някой. — По-скоро бих заложил на един от двамата.

— Да заложим! — чуха се няколко гласа и веднага се поде песента на облозите.