Адриан Рогоз - Цената на бездната

— Колко си спечелил досега? — попита Дав.

— Онези четири рафта — гордо отговори старецът. — Без да смятам бутилките, спечелени от тебе. Ще ми стигнат за цяла година…

— Добре — добави Дав и се обърна към съдържателя: — Каза ми, че мога да купя всичко, което е тук. Купувам го. Само онези четири рафта не ми принадлежат. Разбрахме се, нали?

— Да — промълви слисаният продавач.

— Какво целиш с този цирк? — с тих глас попита Гутрие, който беше неприятно изненадан.

— Да те победя!

— Но… но не виждаш ли, че не си в състояние? — запелтечи шампионът на флип-флоп и не можа да устои на желанието да пресуши още една бутилка със згромб.

В душата му ставаха странни промени. Нито един от победените досега не беше се осмелил да играе повторно (поради огромната миза). Побърканият, който стоеше срещу него, си позволи да го стори три пъти и както изглеждаше, щеше да опита за четвърти път силите си. И макар че винаги побеждаваше, старецът усети горчивия вкус на поражението: той почувствува страшна сила в играта на непознатия. Даже само дългата я мъчителна съпротива, която проявяваше, беше достатъчно доказателство. Дори нещо повече: безочливо предизвикателство.

— Струва ми се, че няма да мога да те победя, обаче ти се страхуваш да играеш с мене — каза ненадейно Дав, а другият почувствува, че пламна.

— Сам си търсиш белята! — отвърна старецът с леден глас. — Исках да те пощадя. Ще ти дам още една възможност да загубиш. Ще играем на всичките бутилки, които съм спечелил досега. Ако те победя, ще прахосаш цяло състояние, но можеш да се смяташ щастлив. Обаче ако победиш, все едно че си мъртъв. Доколкото зная, никой не се е върнал жив оттам.

И започнаха четвъртата партия.

За общо изумление този път нападенията не продължиха повече от четвърт час и завършиха с победа за Дав.

Пребледнелият Гутрие гледаше със съжаление безценните рафтове, които загуби, и измънка:

— Изчезнаха. Сега са твои…

— Разкажи ми — равнодушно рече Дав.

— Ще ми дадеш ли назаем една бутилчица? „Ако продължи да пие — помисли си Дав, — след кратко време няма да е в състояние да ми каже нищо.“

— Преди това си уреди задължението.

— Ха, ха, ха! — засмя се Гутрие с необуздана веселост. — Боиш се да не паднеш в капана! — И си рече: „Трябва да го накарам да играем още веднъж. Това, което стана, беше една тъпа случайност. Може и да ме е измамил, когато е хвърлял заровете…“ А на Дав каза:

— Добре, ще ти отговоря. Обаче ако не разбереш отговора ми, това значи, че няма какво да търсиш там. Онази прокълната планета е точка върху една карта, която лежи тук, ако играем с белите фигури, и се пресича от траекторията на Дриан, а далече, в полето на черните, е орбитата на Брасфем… Следиш ли мисълта ми? — подигравателно попита Гутрие.

— До този момент не си ми казал кой знае какво.

— Тогава отвори си ушите и си напрегни ума! Дриан е белият цар, а Бласфем — черният, и цялата тази звездна шахматна дъска е замръзнала при тридесет и осмия ход от третата партия, изиграна от Ким Керим с ШМ-8 15 15 Осмата шахматна машина, построена от Ким Керим. Б.а. . Разбра ли?

— Да.

— Виждащ ли редиците на пешките? — злобно се захили старецът. Но понеже Дав не му отговори, продължи презрително: — Най-напредналата пешка от черните е гробът, към който се стремиш. — И пак се засмя с дрезгавия си глас: — Да не речеш, че не съм играл честно. Защо гледаш като слисан?

В същност Дав отдавна не беше изпитвал подобно шахматно удоволствие. В минутите, в които изглеждаше слисан, умът му работеше напрегнато и като светкавица проблесна едно име: Техом! „Ами ако това са измислици на стария пияница?“

— Ще играем ли? — простичко попита Дав и старецът въздъхна с нетърпение.

— Обеща да ми дадеш едно шишенце…

— Вземи си — съгласи се Дав. — Макар че може да ти дойде много. — И докато Гутрие изливаше в пресъхналото си гърло съдържанието на бутилката, го попита: — Там… Има ли определен брой партии, или можеш да играеш, колкото искаш?

— Двадесет! — и с гърлен глас се засмя Гутрие. — Ти дори не знаеш още къде ще отидеш, а се интересуваш колко партии ще играеш!

— Не зная, но скоро ще науча — засмя се и Дав. — Залагам цялото количество згромб, което се намира тук. Но този път ще ми отговориш ясно: името на планетата, ако има име, и координатите й.

Помещението екна от гласовете на зрителите, които бързаха да залагат, а размерът на облозите отскочи нагоре като стрела.

— Ще играя — реши Гутрие, — но ми дай назаем още пет бутилки.