Анди Ремик - Спирала

Спря до чесната, застанал нащрек, съсредоточен, стиснал браунинга. Мина зад крилото, намери дръжката и я завъртя. Вратата със съскане се отвори.

Той се протегна и свали стълбата — тя опря пистата с леко дрънчене. Затича се колкото можеше по-бързо към Наташа и й направи знак да го последва; даваше си ясно сметка, че гърбът му е идеална мишена в тъмното… за всеки дебнещ снайперист…

След секунди двамата се вмъкнаха в тъмния — и сух самолет.

— Къде отиваме, Картър?

— В Африка.

— В Африка!? Шегуваш се… Значи бях права…

Картър я погледна в очите.

— Шегувам се значи? Е, да не искаш да поостанеш? Да се опиташ да излезеш на глава с шибания некс?

Наташа поклати глава, избърса водата от лицето си и последва Картър в пилотската кабина.

— Значи ще го направим по моя начин. Закопчай си колана.

— Сигурен ли си, че знаеш как да управляваш това нещо?

— Лесна работа — като да видиш сметката на некс. — Той се усмихна горчиво.

Сребърният мерцедес проблесна в нощта. Гумите съскаха по мокрия асфалт и изстенаха от натиска, когато автомобилът вдигна 240 км/ч. Дъждът се лееше яростно от бурното небе. Мерцедесът най-сетне спря до изоставеното БМВ — очукано и изподрано, жертва на скорошна автомобилна оргия.

Кубинки разплискаха водата в локвата. Вратата се затръшна.

Тясното сиво облекло бързо стана черно в дъжда. Бакърени очи се взираха през пороя и оградата към на пръв поглед опустялото летище. Една чесна излезе на пистата и с ревящ мотор се вдигна във въздуха и изчезна, светлината на опашката примигна като окото на някакво отдалечаващо се чудовище. Почти веднага през дъжда се разнесе измъченият вой на сирените, подобен на писъка на измъчвано животно. Червени светлини запримигваха и затанцуваха по черната настилка.

Блеснали от отразените светлини, неподвижните бакърени очи се взираха, без да мигнат, в мрака още дълго след като чесната бе изчезнала. Когато лаят на кучетата и резките викове на военните се стопиха в дъжда, фигурата плавно и пъргаво се качи в мерцедеса и взе радиостанцията.

— Излетяха — каза мекият безполов глас.

— Знаем ли накъде?

— Разбира се. Ние знаем всичко.

— Продължавай към 180.770.775.

— 180.770.775. Под радара ли лети?

— Потвърдено. Край.

Гумите изсъскаха, сребърният мерцедес изчезна в мрака и само лаят на кучетата следваше облачетата дим от ауспуха, които се разтвориха и изчезнаха в тъмнината и дъжда, Не остана нищо, което да показва, че току-що оттук е минала кола.

Спирала, записка 4

Копие на новинарско съобщение

Код Червено_Z

Преглед на необичаен инцидент 554781

Извадка от местен вестник, Нанчан, Китай:

Днес няколко големи града в Китай изпаднаха в хаос, след като всички автоматични банкомати, принадлежащи на подемите банки на Шанхай, наскоро възстановения Циндао, Ченджоу, Нанчан и Кунмин, избълваха цялото си съдържание в краката на изненаданите минувачи. Избухна паника и започнаха боеве, докато машините продължаваха да изстрелват монети като куршуми от картечница. Полицейски части разпръснаха тълпите. Говорителят на Националната банка на Китай Чжоу Лиен заяви: „Това не е просто проява на някаква грешка в софтуера. Разследваме твърдения за злонамерен служител с богат опит в областта на компютрите. Нашите банкомати са добре защитени както със софтуер, така и с други, по-традиционни методи; да се види нещо, подобно на ставащото, е пълна пародия. В момента най-добрите ни специалисти работят върху проблема“.

Нито китайското правителство, нито Министерството на икономиката и промишлеността не излязоха с официално изявление по случая. >>#

Джем стоеше на хълма и се въсеше. Зад него мълчаха шокираните Ники и Слейтър. Пътят пред тях се спускаше към кратер, изникнал на мястото, където някога се бе заровила Спирала_Н преди жестокото й химическо изчукване.

— Не мога да повярвам — тихо каза Джем, извади цигара и запали. Димът обгърна лицето му и се заизвива в студент въздух.

— Путки скапани. — На лицето на Слейтър бе изписана животинска гримаса. Слюнка блестеше между зъбите му.

— Прав си — изръмжа Джем. — Но кои по-точно?

Заслизаха бавно по склона. Под краката им хрущеше стъкло. Трескавата дейност непосредствено след взрива се бе успокоила — около зоната на разрушението вече нямаше спасителни екипи, сред развалините не бродеха стотици хора, машини не вдигаха изкорубени бетонни плочи и грамадни стоманени греди. По-голямата част от отломките около кратера вече бе разчистена. Всички открити тела бяха откарани.