Анди Ремик - Спирала

БМВ-то се отдалечаваше бързо, бълваше облаци дим.

Картър с мъка се изправи.

Убиецът го изрита в слабините и го събори; сцената се оцвети в червено, чу се писък на спирачки и бясно въртящи гуми, стоповете обагриха снега с червена светлина. Газовете от ауспуха изригнаха като дихание на дракон.

Картър погледна нагоре към лицето на некса…

Покрито със сиво. Неразгадаемо…

А очите… Очите бяха бакърени и блестяха на светлината на стоповете.

Фигурата вдигна ръце над главата си, сякаш заемаше поза от някакво бойно изкуство. Картър започна да се надига; пронизващите очи на противника му се заковаха в него. Ухили му се и окървавените му зъби проблеснаха през лигите.

— Да не би да си изненадан, шибаняк нещастен? — изръмжа той.

— Достатъчно потанцувахме — разнесе се мекият глас.

От скрити кании в ръцете на убиеца изникнаха две къси черни остриета и нексът сведе глава. Картър измъкна собствения си нож от обувката си и изплю кървава храчка в снега. После каза:

— На мен пък танцът ми харесва. Тъкмо започна да става интересно. Значи искаш да се бием с ножове? Така ще те накълцам, момчето ми…

БМВ-то се завъртя сред облаци дим. Картър видя Наташа да гледа назад през седалката; белите задни фарове светнаха И той разбра…

Нексът се хвърли напред…

Сблъскаха се, остриетата блеснаха…

Картър отстъпи. Кръв течеше по бицепса му. Усмивката изчезна от устните му. Извъртя се на една страна, приближи се мъничко към некса…

Хвърли се напред — в мига, когато Наташа натисна газта до дупка и двигателят изрева с пълна сила. Убиецът замахна наляво и надясно, обърна се… Картър се метна вляво.

Високият багажник на БМВ-то блъсна убиеца, изкара му въздуха и го запрати, размахал ръце и крака, в стената на къщата. Тъмните остриета паднаха в снега. Нексът рухна на земята.

Задъхан, Картър бавно погледна наляво към гумата — беше само на пет сантиметра от носа му. Изправи се с мъка и изгледа яростно Наташа през счупения прозорец.

— Да не се опитваш да ме убиеш?

— Качвай се — изсъска тя и лицето й се сгърчи от болка.

— Трябва да си взема пистолета. Искам и да проверя това приятелче…

— Качвай се! — изкрещя Наташа.

Картър се обърна и челюстта му увисна. Нексът се бе изправил. Бакърените му очи срещнаха погледа на Картър и той зърна нещо черно в тях; нексът спринтира напред с всички сила… Картър се хвърли надолу, сграбчи очукания браунинг, отвори вратата на БМВ-то и се просна по дължината на задната седалка точно когато Наташа натисна газта. Колата изригна фонтан от сняг и с рев се понесе по коловоза, като поднасяше наляво и надясно, блъсна се в оградата, отскочи и се понесе по тъмния път с внезапно изгаснали фарове…

Картър погледна през задното стъкло.

Нексът бе близо, бакърените му очи горяха със собствена светлина. Облечена в ръкавица ръка се протегна, докосна обувката му и Картър преглътна с мъка… двигателят на колата изрева — Наташа рязко натисна газта…

Нексът забави бяг, после спря и застана с отпуснати ръце гледаше с бакърените си очи как се отдалечават. Не се бе задъхал, не проявяваше и никакви признаци на умора.

— Не мога да повярвам, мамка му — каза Картър.

— Ранен ли си?

— И още как — отвърна той. — Ти как си?

— Тече ми кръв. Мисля, че…

Колата поднесе. Картър се прехвърли на предната седалка и помогна на Наташа да отбие. Смениха си местата и тя притисна стерилна марля към отворилата се рана на рамото й. Картър, ръцете му бяха станали хлъзгави от собствената му кръв, форсира двигателя и колата се понесе в мрака.

Караше с пълна скорост и след половин час заснежените възвишения останаха далеч назад. Гумите отново докоснаха асфалта и БМВ-то се озова в естествената си среда. Картър отби по един тесен страничен път и продължи в тъмното. Откри една закътана горичка зад някаква ограда и тежка поцинкована порта и скочи навън, като остави двигателя включен. Отключи металната врата и огледа притихналите тъмни дървета, които сякаш го наблюдаваха зловещо. Тишината го накара да потрепери, а мракът бе толкова гъст, че издаваше илюзията за безкрайна хоризонтална пустош. Забърза обратно към светлината и топлината на подвижното си убежище. Откара колата до дърветата и изключи двигателя, после и фаровете.

— Дай да те видя.

Помогна й да се премести на задната седалка и прегледа отново отворилата се рана от куршума. Беше хванала коричка и кървенето почти бе престанало. Лицето на Наташа бе сиво от болка.