Джонатан Раб - Ръкописът Q

— Наистина ли? Може би онези папи са осъзнали големия парадокс. Че вместо да постигнат триумф тук, на земята — вашата единствена, чиста църква — е трябвало да разпространят мрак, който би затъмнил всяка следваща светлина, независимо от това колко е чиста. Блейни само е убеждавал себе си, че „Ходопория“ може да се издигне над това. Колко удобно!

— Ти наистина не си разбрал нищо, така ли? — Чезаре спря да се усмихва.

— Така изглежда.

Тишина. Чезаре отново се обърна към прозореца.

— Е, тогава си изпуснал възможността, която има Блейни сега.

— О, няма я.

За момент Чезаре се намръщи, но бързо възвърна самообладанието си.

— Но скоро ще я има. — Той бавно се обърна към Пиърс. — Как е момчето? Просто питам. То има добра памет за молитви.

Пиърс впери поглед в него. Чезаре се обърна към прозореца.

— Такъв прекрасен детски сопран…

Пиърс застина. Обзе го ярост. С последното самообладание, което имаше, той тръгна към вратата.

— Сбогом, Иън.

След половин минута Пиърс застана пред Аниели в библиотеката.

— Е? — попита тя.

Пиърс не каза нищо.

— Какво има, Иън? — Аниели усети, че става нещо.

— Каза ли нещо? — попита Перети от мястото си зад бюрото.

Пиърс се приближи към тях. Гледаше напрегнато кардинала. Накрая каза:

— Не мога да ви дам свитъка.

— Трябва да ми повярвате, че ние не сме замесени… — почна кардиналът.

— Не това е причината — каза Пиърс.

— Тогава е в самия свитък, така ли? — каза Аниели. Пиърс понечи да поклати отрицателно глава, но тя вече беше подхванала темата. — Знаех го! Какво има вътре, Иън? — Блясъкът в очите й отново се бе появил. — За какво е цялата тази шумотевица?

Той започна да обяснява, но тя го прекъсна:

— Какво са крили всичките тези години?

Пиърс видя очакването в очите й. Знаеше, че няма да го остави на мира. И накрая много тихо каза:

— „Q“.

— „Q“?! — Тя се облещи. — Искате да кажете, че това е… О, разбира се!

Тя обикаляше библиотеката с цигара в ръка и не спираше да говори.

— Това е забележително! Невероятно. Дори само откъсите за Възкресението…

Спря и погледна двамата мъже.

— Не е чудно, че манихеите са искали да сложат ръка върху него. Извън старата църква, само с новата. Това е идеално решение. Най-после цялата тази история с исляма добива смисъл.

Ентусиазмът й имаше съвсем различен ефект върху Перети.

— Това би могло да бъде опасно оръжие в нечии ръце — каза той студено. — Мога да разбера колебанието ви.

— Не, не можете — отвърна Пиърс, седнал на ръба на бюрото. И без никаква емоция добави: — Ще го дам на Блейни.

— Какво?! — изохка Аниели. — Да го дадете на… Ако тези пасажи наистина са там.

— Знам — каза Пиърс. — Но нямам избор.

— Страхувам се, че изборът е мой — каза Перети.

— За съжаление е така. — Пиърс се запъна. — Животът на сина ми зависи от това.

Стаята потъна в мълчание.

— Нямах… представа, че… — обади се Аниели.

— Аз също — каза Пиърс все така без никаква емоция.

— Как стана…

— В Босна, по време на войната. Още преди да облека свещеническите одежди.

— Тоест, вие не сте знаели досега за момчето, така ли? — попита Перети след дълго мълчание.

Пиърс кимна.

— И как така Блейни го е оплел в мрежата си?

— Той е знаел за него от самото начало. Искал е да е сигурен, че ще е възпитан като манихей. И е направил така, че никога да не разбера. Може би е имал предвид именно този момент. — Пиърс млъкна за секунда, после продължи: — При него е и майка му. И тя е била в неведение като мен.

— Сигурен ли сте в това? — попита кардиналът, после видя как го гледа Пиърс и кимна. — Добре. Но това едва ли променя нещо.

— Мисля, че променя — каза Пиърс. — Свитъкът е у мен.

— Не говорите сериозно — каза Перети. Пиърс само го гледаше.

— Всъщност… май го мисли сериозно — обади се Аниели. Беше ясно, че главата й работи на пълни обороти. — Казвате, че свитъкът недвусмислено засяга проблема с Възкресението? — Пиърс кимна. — Но също така казахте, че има ясни постановки за личната отговорност, самостоятелността и жените?

Отново кимване. Тя погледна Перети.

— Това би могло да бъде от полза за Църквата в този момент, ваше преосвещенство.

— Какво искате да кажете?

— Мисля, че е съвсем ясно.

— Не. — Перети поклати глава. — Не може да имате едното без другото.

— Защо не? — попита тя.

— Просто не може да премахнете нещата, които не ви харесват.

— Защо? — на свой ред попита Пиърс.

— Защо ли? — Перети като че ли бе изненадан, че тъкмо Пиърс пита. — Защото, отче, говорим за Святото Слово на Христа. Не може да го подменяте.