Джонатан Раб - Ръкописът Q

— Ще го дам на Блейни — каза Пиърс съвсем спокойно. — Но може би ще искате да знаете и други подробности. Въобще не се интересувам какво ще направи с него след това.

— Напротив, интересувате се.

Гласът прозвуча зад него. Пиърс се обърна. В средата на стаята стоеше професор Аниели.

— Знаете, че се интересувате, Иън.

Без да мисли, Иън стана и тръгна към нея. Прегръдката им бе бърза; тя го стегна като менгеме и това като че ли го върна малко към живота.

— Толкова се радвам да ви видя, Иън — каза тя.

— Не бях сигурен, че… — започна Пиърс.

— За известно време и аз не бях сигурна.

Той я пусна и седна, а тя се подпря на бюрото и скръсти ръце на гърдите си. Младата Аниели.

— Кардиналът беше така любезен да дойде и да ме отърве.

— Преди Пиърс да може да отговори, бързо продължи: — Всъщност хората в моя апартамент бяха доста приятни. Малко заплашване отначало, но след това — или по-точно, след като се обадихте — ме оставиха да си работя, без да ме разсейват и да ми пречат да завърша статията за английското списание. Наистина би трябвало да им благодаря. Разбира се, не ми даваха да излизам, но аз и така си стоя по цели дни у дома. Беше дори хубаво, че имаше някой да готви. — Тя погледна Перети. — Разбира се, все още стои въпросът за счупените прозорци. И искам изцяло нова входна врата.

— Да. Знам — отвърна Перети. — Както казах… ще се погрижим за това, професоре. — Той се наведе към Пиърс. — Значи, доколкото разбирам, Блейни още не разполага с него.

— Разбира се, че не — каза Аниели и махна ръка, за да успокои Перети. Очите й бяха втренчени в Пиърс. — Иън е достатъчно умен.

Очите й блестяха.

— Е… какво е това?

Погледът на Пиърс обаче беше прикован в Перети.

— Как ме открихте при Блейни? — попита той.

— Проследихме ви от Триест — отвърна кардиналът.

— Били сте на летището — каза Пиърс. Главата му се проясняваше. — Тогава защо не ме заловихте още там? Можели сте да вземете свитъка още тогава.

— Да, но искахме да разберем къде отивате и с кого ще се срещнете. Искахме да знаем кой още е забъркан.

— Ако аз бях забъркан, щях да им го дам.

— Сега вече знаем, че не сте.

— Сега ли? — повтори Пиърс.

— Преди три дни започнахме да ви свързваме с това, което става: един свещеник липсва от Ватикана, името му е регистрирано на ферибот за Гърция, един ден до кражбата в Атон, после сте в лагера в Косово. Ден по-късно открихме вашия приятел Андракос. Той беше доста учуден, като разбра, че сте свещеник.

— Сигурно.

— Той ни разказа за професор Аниели, която открихме преди два дни и доведохме тук. Чак тогава разбрахме до каква степен сте замесен. Но дори и тогава…

— Сте си мислили, че съм един от тях.

Перети кимна.

— Не отговорихте на обявите, които пуснахме във вестниците. И предвид начина, по който се отнесохте към хората ни в Кукеш — хора, които бяхме пратили да ви помогнат — да, така си помислихме.

— Момчетата с жълтите туристически обувки ли?

Перети кимна.

— Салко сигурно е знаел — каза Пиърс.

— Какво?

— Нищо.

— Да не споменавам — добави Перети, — че узнахме за старите ви връзки в Щатите с Блейни.

— Значи сте знаели, че е замесен?

— И да, и не. Само подозирахме. Знаехме обаче, че фон Нойрат и Лудовизи са се срещали много пъти.

— Защо? — попита Пиърс.

— Това е следата към ватиканската банка. Името на Блейни също се появи, но съвсем мимоходом.

— Значи сте знаели за манихейската връзка?

— Да ви кажа истината, не. Чухме за „Съвършена светлина“, но нямахме представа какво означава това. Тази информация, за нещастие, умря заедно с Бонифаций. Отначало предположихме, че има нещо общо с банката. Допуснахме, че фон Нойрат използва призрака на манихейството, за да отклони вниманието, докато измъква суми, за да подсигури избирането си. Нямахме представа, че това е нещо много по-… Всъщност не знам коя дума точно да използвам.

— Промиване на мозъци? — предложи Аниели. — Ще прибавя и това към моя списък заедно с „малцинствен съюз“ и „благодетели“.

Перети кимна разсеяно и отново се обърна към Пиърс.

— Вашето посещение при Блейни беше потвърждението, от което се нуждаехме.

— Но аз не знаех, че Блейни е свързан, докато не пристигнах тук — каза Пиърс. — Отидох при него за помощ и не взех свитъка само за да го предпазя от неприятности.

— Предположихме, че няма да сте толкова леснодостъпен и беззащитен, когато се върнете в Рим.

— Това си беше чист късмет.

— Професор Аниели понякога е много убедителна.