Джонатан Раб - Ръкописът Q

Пиърс поклати глава.

— Това не обяснява как Блейни е разбрал, че ще ми попадне в ръцете.

— Какво да ви попадне в ръцете? — попита Аниели.

— „Съвършената светлина“. Нищо от това не би се случило, ако не бях взел първия свитък.

Аниели бавно погледна Перети и каза:

— Може да е казал на Иън, за да ни помогне да се ориентираме в цялата тази история.

Перети не каза нищо.

— Кой да ми е казал? — попита Пиърс.

Перети гледаше пред себе си; после се обърна към Пиърс.

— Имаше… известно несъответствие в това, което ни разказа професорката.

— Не разбирам — рече Пиърс.

Перети отново погледна Аниели.

— Е, може би си заслужава да опитаме. — Той стана. — Елате с мен.

После се измъкна иззад бюрото и тръгна към вратата. Пиърс го последва, Аниели заситни след него.

Минаха по коридора и изкачиха няколко стъпала в дъното. На горната площадка имаше само една врата. Перети отключи и влезе.

До прозореца стоеше Данте Чезаре. Изобщо не се обърна да ги погледне.

— Ето го едното несъответствие — каза Перети.

— Аз… не разбирам. — Пиърс беше смаян. — Вие сте го спасили?

— Едва ли — каза Перети. — Ние също бяхме много изненадани, че свитъкът „Съвършена светлина“ впоследствие се е оказал във ваши ръце, затова решихме да проверим пътя. Професор Аниели ми каза, че сте й съобщили, че хората от сигурността на Ватикана са посетили Чезаре и са говорили с неговия абат. Представете си изненадата ни, когато открихме, че последователността на вашата история не е съвсем точна. Според абата хората от Ватикана бяха посетили Чезаре, но след погребението на Руини, а не преди това.

— След това ли? — Пиърс се втренчи в Чезаре.

— Което означава — допълни Аниели, — че всичко, което ви е разказал, е било чиста измислица.

— Не е бил изобщо в опасност, така ли?

— Не и до скоро — каза Перети. — Открихме го, че прави разкопки в „Сан Клементе“. Отказва да говори.

— Но аз си мислех, че хората на фон Нойрат… — почна Пиърс.

Чезаре тихо се засмя; все така се взираше в прозореца.

— Искам да говоря с него. Насаме — каза Пиърс на Перети.

— Добре — каза Перети. — Но съм сигурен, че няма да получите никакъв отговор. Моите хора ще са отвън. — Хвърли още един поглед към Чезаре и после двамата с Аниели излязоха.

Пиърс изчака вратата да се затвори и седна на леглото. Чак сега видя белезниците, закачени на една метална релса до прозореца.

— Не се тревожи — каза Чезаре и ги раздрънка. — Взеха всички предпазни мерки.

— Мислех си, че не говориш.

— Никой от тях не е чел „Ходопория“. Но ти си я прочел, нали? Завиждам ти. Това означава, че разбираш какво се опитваме да направим.

— Ти си бил открай време с Блейни, нали? — Пиърс го гледаше напрегнато.

— Точно така.

— И не е имало никаква възможност за среща в парка.

— Не.

— Впечатляващо изпълнение. — бавно каза Пиърс. — Изпусна едно още по-добро, от хората на фон Нойрат.

— Учуден съм, че не са те убили.

— Отецът се погрижи за това.

Нова усмивка.

— Ти много бързо стана интересен за кардинала и Блейни схвана това.

— Той ми каза, че се опитвал да ме защити.

— О, така беше. Но знаеше, че малко огън под краката ти ще те накара по-бързо да намериш „Ходопория“. А и хората на фон Нойрат винаги бяха на няколко стъпки зад теб и нямаше нужда да се безпокои.

— Щом Блейни е знаел как да намери „Съвършена светлина“, защо ме е използвал? Защо не е изпратил теб?

— Знанието как да се намери нещо е доста по-различно от истинското намиране.

— Руини — каза Пиърс.

— Абсолютен глупак. — Погледът на Чезаре се отнесе за момент. — Бонифаций го прати да търси нещо съвсем друго, а той случайно се натъкнал на „Съвършена светлина“. — Той се засмя. — Късмет… Но след като Руини вече притежаваше свитъка, знаехме, че фон Нойрат ще направи всичко възможно, за да го вземе от него. А също така, че кардиналът ще е следващият папа. — Чезаре най-после погледна Пиърс, очите му бяха лишени от всякакво чувство. — Сега разбра ли? — Пиърс не отговори. Чезаре отново се обърна към прозореца и пое дълбоко дъх. — Ако позволяха на фон Нойрат да сложи ръка върху „Ходопория“, това щеше да го направи неконтролируем. Кой знае какво щеше да направи с този свитък? Никога не е вярвал на Словото. И не разбира неговата мощ. Така че Блейни искаше някой, който не е част от това, някой, за когото фон Нойрат нямаше да знае, и се надяваше той да го намери първи. За да му го донесе. За да се запази равновесието. И Мани бе приготвил теб.