Джонатан Раб - Ръкописът Q

— Авторите на Евангелията са го направили — каза Пиърс. — Те са притежавали „Q“ и са избрали това, което са си харесали от ръкописа. Може би сега Църквата се нуждае именно от това, за да оцелее през следващото хилядолетие. Още една доза от подбрани текстове.

— От това, което госпожа професорът ми е казала за вас, вие сте последната личност, от която очаквах да чуя подобно нещо.

— Нещата се променят. — Пиърс въздъхна. — Вижте, единствената причина, според мен, да махнете онези четирийсет реда за Възкресението от текста е, че ще разполагате с много могъщ документ, нещо, което ще ни отведе много по-напред от тухлените стени, още откак сме изградили Ватикана. Модернизиране на Църквата, без да се губи допирът с Христа, такъв, какъвто сме го познавали винаги. „Q“ може да е именно отговорът на тази задача.

— Това са Слова на Христос — натърти Перети. — Не мога да позволя това. Нито пък вие. Знаете го.

— Работила съм със стотици свитъци, ваше преосвещенство — почти викна Аниели. — Никой от тези, които съм разглеждала, не е приличал на този, който описва Пиърс. Ние винаги сме се радвали, ако открием поне няколко парченца пергамент. Фактът, че този е запазен изцяло, го прави почти… нереален. Може би ще трябва да се загубят някои откъси, за да изглежда по-автентичен. — Тя вдигна ръка преди той да може да я прекъсне. — Добре, може да съм малко лицемерна, но вие разбирате основния въпрос. Може би това е единственият миг, когато може не само да си получите литургийния сладкиш, но и да го изядете.

Перети бавно поклати глава.

— Това ще създаде много проблеми с канона. Причастието е елемент на литургията. Документ като този би трябвало да потвърждава важната му роля.

— Не и ако пасажите липсват — отвърна тя. — Аз имам доста добра репутация, когато става въпрос за попълване на празнини в свитъците като този. Доколкото изрязванията ще бъдат направени фино, мисля, че няма да е толкова трудно да оставим подходящи празноти на местата, които застрашават съществуването на основните неща, които литургията утвърждава.

Перети помисли за момент й отново поклати отрицателно глава.

— Какво питахте…

— Какви други възможности имате? — повтори Пиърс. — Да го скриете? Кой тогава ще се грижи за чистотата на Словото на Христа?

— И двамата изпускате най-важното — продължи Аниели. — Без пасажите за Възкресението „Q“ ще е необходимо средство, за да се изтегли чергата изпод краката на манихеите. — Тя захапа цигарата си и дръпна силно два пъти, преди да я смачка в пепелника. — „Q“ е техният Граал, нали? Това е сърцевината на всичко, в което вярват. Смятам, че Блейни и този монах също вярват в това.

Пиърс помисли за момент, после кимна.

— Добре, ето ви възможност да покриете Светия Граал със стара патина и да го оставите в ръцете им. Да им покажете, че няма опасност за Църквата, че това всъщност само ще я заздрави. Хиляда години търсене и тяхната най-голяма надежда се превръща в едно празно обещание. Тогава чии основи ще бъдат разклатени?

— Не съм много убеден, че Ерих фон Нойрат се нуждае от Граал, за да задоволи амбицията си — каза Перети.

— Добре — каза Пиърс твърдо. — Тогава отивам при Блейни и му го давам, както е.

— Знаете, че не мога да позволя това — каза Перети.

— Значи сте изправени пред проблем. — Пиърс го погледна право в очите. — Защото ако не го взема до довечера, то така или иначе ще отиде в ръцете на Блейни. Точно такива нареждания дадох. Така ми се стори логично.

Перети го гледаше. После попита:

— Наистина ли вярвате, че Блейни ще направи размяната и ще ви пусне да си вървите?

— Да. — Нямаше колебание. — Той ми дължи това. И го знае.

Перети понечи да отговори, но телефонът иззвъня и той вдигна слушалката.

— Да? — Няколко секунди слуша напрегнато и изненадано. — Сигурен ли сте?… Знаем ли коя е тя?… Добре… добре. — Без да спира да слуша, той погледна Пиърс. — Не, мисля, че можем да направим нещо по-добро. Изчакайте, ще ви се обадя.

Затвори телефона и каза:

— Фон Нойрат е мъртъв. — Бавно вдигна погледа си към Аниели. — Колко време ви трябва, за да… ревизирате свитъка?

Тя помисли за момент, после каза:

— Не знам. Два-три часа. Зависи от…

— Тогава го направете. — Той се обърна към Пиърс. — Когато свършите, звъннете на Блейни. Дотогава ще знам на кое място да поискате да се направи размяната. Приемате ли, отче?

Пиърс само кимна.

В сумрака вила „Боргезе“ имаше почти въздушен, призрачен вид, особено на фона на градините „Пинчио“, разположени точно над площад „Дел Пополо“, където дългите алеи — повечето кръстени на светци и папи — минаваха под покрова на борове и дъбове, осветени от улични лампи. Там звуците на Рим заглъхваха, заместени от случайни стъпки по чакъла, ставащи все по-редки след залез слънце, когато светлините на уличните лампи засияваха по-силно.