Карън Рафърти - Докосването на нощта

Един от демоните се бе впил в крака й, докато другите два теглеха косата й. Това, което най-много го удиви, бе, че тя изобщо не се опитваше да се бори с тях. Беше стиснала здраво очи и, вкопчена в кристала, отчаяно повтаряше:

— Обичам те, Лусиен.

Лусиен почувства как неговите демони се нахвърлят върху гърба му тъкмо когато стигна до нея. Не има обърна внимание. Изрита този, който беше на крака на Ариел и изблъска двата демона, хванали косата й. След това я избута зад гърба си и се обърна, така че да посреща атаките на шестте демона.

— Е, какво ще правиш сега, Лусиен? — подразни го Гейлън, застанал зад демоните с ръце на кръста. — Не можеш да ги победиш, а щом приключат с теб, тя е тяхна. Искаш ли да ти кажа какво ще направят с нея?

— Лусиен, не го слушай! — каза Ариел, като промуши ръка под мишницата му и застана до него. — Можем да ги победим!

— Да ги победите? — повтори Гейлън през бурен смях. — Само една простосмъртна може да бъде такъв оптимист, но ти знаеш истината, нали, Лусиен.

— Да — спокойно отвърна Лусиен, като отново се съсредоточи върху любовта на Ариел. — Можем да победим и тях, и теб, Гейлън, защото Ариел е моя жена. На наша страна е любовта. Ти имаш само злото.

— Не! — изкрещя Гейлън и, като вдигна Лусиен във въздуха, го запрати през стаята. — Не!

Още докато Гейлън го вдигаше във въздуха, Лусиен се съсредоточи върху любовта на Ариел, събирайки всяка капка сила от нея. В мига, в който докосна пода, той изпрати мислено цялата тази любов към ума на Гейлън.

Очите на Гейлън се разшириха от ужасена изненада, а устата му се отвори, сякаш да изкрещи. Но преди да успее да издаде звук, той се строполи на пода и в същия миг демоните изчезнаха.

Лусиен болезнено се надигна на крака и закуца към Гейлън. Не си направи труда да проверява дали е жив, защото знаеше, че само е изгубил съзнание. Любовта никога не би могла да убие.

— О, Боже, Лусиен! Добре ли си? — извика Ариел и, като се втурна към него, се опита да го прегърне.

Нищо не би харесало повече на Лусиен от това да я придърпа в обятията си, да я притисне към себе си и да се потопи в любовта, която чувстваше, че струи от нея. Но, докато гледаше набразденото й от сълзи лице, той разбра, че любовта й към него не беше истинска. Ако беше, тя преди всичко нямаше да го предаде.

Хвана ръцете й, отблъсна я от себе си и каза кратко:

— Добре съм, както и брат ти, когото аз спасявах, докато ти ме предаваше на Гейлън. Събери си нещата и ще те отведа при него. Колкото по-скоро и двамата ми се махнете от главата, толкова по-добре.

— Лусиен, знам, че те е яд на мен и имаш пълното право за това — каза Ариел, смазана от това, че я бе отхвърлил. Но след това, което бе направила, не можеше да очаква друго от него. Лусиен беше прав. Беше го предала. — Сгреших, но, докато те гледах как се биеш с Гейлън, разбрах колко много те обичам и мисля, че ти също ме обичаш. Не можеш ли да намериш в сърцето си прошка за мен? Можеш ли да ни дадеш още една възможност?

— Да ти простя ли? — пренебрежително повтори той. — Обвързах се с теб, Ариел. Споделих с теб самата си същност, а ти ме предаде.

— Знам — рече тя, с плувнали в сълзи очи. — Но ако просто ми беше обяснил какво става, вероятно щяха да разбера защо точно правя това, което искаше от мен.

Лусиен поклати гневно глава.

— Нима не разбираш? Няма значение защо го правиш. Факт е, че ти направих любовна магия и тя не сработи по-добре с теб, отколкото тази, която баща ми бе направил на майка ми. Ти си простосмъртна и на твоята любов не може да се разчита.

— Добре, какво очакваше от мен? — запита Ариел, сама започваща да изпада в гняв. — Дори преди да ми направиш любовната магия, ти ми каза, че ще ме изоставиш и то не поради някаква друга причина, а само защото съм простосмъртна. Ако искаш да можеш да разчиташ на нечия любов, тогава трябва да му дадеш причина, поради която самият той да ти вярва. Не ми се иска да ти го казвам, Лусиен, но не мисля, че обещанието за изоставяне може да вдъхне повече вяра на една вещица или на един магьосник, отколкото на една простосмъртна. Освен това не е честно да съдиш за мен по действията на майка си — буйно продължи тя. — По същата логика бих могла да кажа, че всичко магьосници са лоши, защото Гейлън е лош. Това е лицемерие, Лусиен, и ти би трябвало най-добре да го разбираш.

— Приключи ли? — попита я той с ядно изражение.

Ариел го изгледа продължително, осъзнавайки, че нищо от това, което бе казала, не бе го променило. Дори да не го бе предала, пак щяха да стигнат до това противопоставяне. Проблемът нямаше нищо общо с нея. Проблемът засягаше само майка му.