Карън Рафърти - Докосването на нощта

Седна и додаде:

— Добре, ще те изслушам.

Себастиан се облегна и преплете пръсти пред корема си.

— Няколко седмици преди дядо ти да умре, той изпрати съобщение до съвета, с което ги информираше, че е възникнал сериозен проблем, който трябва да бъде обсъден с тях. Каза, че не е въпрос, който би могъл да бъде обсъждан по традиционните методи, така че настоя за официално събрание на съвета. Както знаеш, съветът се събира телепатично, така че е нужна голяма подготовка. Отнема дни, за да се подготвят магиите, които да им позволят съвместното общуване. Беше насрочена дата и всички започнаха да се подготвят. Но след това, три дни преди събранието, дядо ти почина. През последната година съветът стигна до извода, че причината дядо ти да свика събранието е било откритието му, че Гейлън практикува Старите магии.

Лусиен смутено поклати глава. Разговорът му с Гейлън бе потвърдил казаното от Себастиан. Без дори да осъзнае, че говори на глас, той промърмори:

— Защо дядо не е дошъл при мен за помощ? Заедно можехме да се справим с Гейлън.

— Но е трябвало да изложи на риск живота ти, а ти си последния от нашата фамилия — посочи Себастиан. — Ако умреш, с теб ще умре нашата фамилия. Знаеш така добре, както и аз, че запазването на фамилиите е от жизнено значение, но в твоя случай важността е още по-голяма.

— Кое е важното в моя случай? — объркано попита Лусиен.

— Не мога да ти дам подробности — загадъчно отвърна Себастиан. — Ще трябва да отидеш при майка си, за да ги научиш.

— При майка ми ли? — недоверчиво ахна Лусиен. — Дори не знам дали е жива!

— Тя е жива — увери го Себастиан, — и преди да си тръгна ще ти кажа как да я намериш. Но нека се върна към разказа си.

Лусиен беше твърде смутен, така че само кимна с глава.

— Веднага, щом съветът научи, че дядо ти е умрял, те помислиха, че това е било причината да свика събранието. Решиха, че дядо ти е знаел, че е болен и е искал да получи разрешение да те изпрати при майка ти.

— Какво искаш да кажеш с това, че е искал да получи разрешение да ме изпрати при майка ми? И защо изобщо е трябвало да ме изпраща при нея? — запита Лусиен, който се бе объркал още повече.

— Пак ти повтарям, че тези неща можеш да научиш само от нея — поклати глава Себастиан. — Всичко, което мога да ти кажа е, че когато дядо ти умря, в съвета последваха множество спорове дали да ти позволят да водиш сборището. Смятаха, че поради факта, че си наполовина простосмъртен, твоята лоялност ще бъде разкъсвана между сборището и света на човеците.

— Но това е абсурд! — разгневено заяви Лусиен.

— Те не го смятаха за абсурдно — спокойно отвърна Себастиан. — Помни, Лусиен, ти си единствен. В нашата история няма друг със смесена кръв. Никой не е знаел какво да очаква от теб. Ето защо съветът постигна съгласие да се срещнеш на двубой с Гейлън, когато той оспори правото ти на поста на висш свещеник. Искаха да видят дали си в състояние да бъдеш пълнокръвен магьосник. Когато изгуби, те почувстваха, че ще бъде в интерес на сборището Гейлън да заеме мястото ти.

— Само че Гейлън победи с измама — стегнато заяви Лусиен.

— По онова време съветът вярваше, че двубоят е бил честен, а когато отказа да се примириш с победата и избра изгнанието, те сметнаха, че са взели правилното решение. Бяха сигурни, че не искаш да се закълнеш във вярност на Гейлън заради връзките си със света на простосмъртните.

— Не мога да повярвам! — възкликна Лусиен. — Посветих на сборището целия си живот, а съветът си прави произволни решение за лоялността ми, основани само на факта, че майка ми е простосмъртна!

— Знам, че звучи нечестно, но пак ти повтарям, че си единствен и, следователно, представляваш неизвестна величина — защити се Себастиан. — Трябваше преди всичко да мислят за добруването на сборището и просто не знаеха какво да очакват от теб. Ето защо през цялото време не губеха следите ти.

— Те са ме шпионирали?

— Мисля, че звучи по-добре, ако кажем, че са те държали под око.

Лусиен изруга цветисто.

— Изненадан съм, че не са ме лишили от силите ми, след като са ме сметнали за толкова недостоен за доверие.

Себастиан се размърда неудобно в креслото си.

— Всъщност подразбрах, че е имало някакво подобно решени, но то е гласяло, че ще те оставят на мира, докато не се докаже, че представляваш опасност.

— Какво щастие, че са ми оказали честта да се поколебаят! — саркастично провлече Лусиен.

Себастиан се намръщи.

— Виж, Лусиен. Знам, че това, което се случи с теб е несправедливо, но опитай се да се поставиш на мястото на членовете на съвета. Цялото ни съществуване се крепи на лоялността и тайната. Добруването на една личност е без значение, когато става дума за сигурността на сборищата.