Карън Рафърти - Докосването на нощта

— Да, Лусиен, за съжаление свърших — уморено рече тя. — Вече опаковах нещата си и натоварих куфара си в колата. Ще се радвам да ме заведеш при брат ми, защото колкото по-бързо се махнеш от живота ми, толкова по-добре.

При тези думи тя се обърна и излезе от кухнята. Лусиен остана загледан в празната врата, обзет от гняв, разочарование и, колкото и странно да звучеше, смущение.

Подскочи, когато някой заговори зад него:

— Тя има доста разум за простосмъртна.

Лусиен се обърна и се намръщи, щом видя Себастиан Моран облегнат на касата на задната врата.

— Как влезе без покана? Или тя ме е предала и на тебе?

Себастиан повдигна вежди.

— Хората от семейството не се нуждаят от покана, за да влязат.

Лусиен примигна, сигурен, че не го е разбрал правилно.

— От семейството ли?

Себастиан кимна утвърдително.

— Ние сме братовчеди, Лусиен. Роднини сме, макар и далечни. Ще обсъдим това по-късно. Докато водиш простосмъртната при брат й, аз ще се погрижа за Гейлън.

— Какво ще правиш с него? — попита Лусиен, като погледна към Гейлън.

— Засега просто ще отнема силата му. Съдбата му ще бъде решена по-късно. Погрижи се за простосмъртната и се връщай. След това ще поговорим.

— Няма да мога, Себастиан. Аз съм изгнаник, нали помниш? За да стъпя на земята на сборището ми трябва покана от някой, който живее тук.

— Аз живея тук и те каня да дойдеш.

— Ами другите прокудени? Ще поканиш ли и тях?

Себастиан отново повдигна вежди.

— Те няма да могат да се върнат по домовете си, а семействата и приятелите им ще продължат да ги отбягват.

— Могат да останат тук — каза Лусиен, тъй като от собствен опит знаеше, че дори за един прокълнат е по-добре да бъде на земята на сборището, отколкото извън нея.

— Тогава считай, че всички те са поканени.

Лусиен кимна.

— Тук ли ще бъдеш, когато се върна?

— Ако ме няма, изчакай ме. Ще дойда веднага, щом мога.

— И ще ми кажеш всичко?

— Да, Лусиен, ще ти кажа всичко — рече Себастиан, като вдигна Гейлън от пода и го метна на рамото си.

Ариел знаеше, че едва ли бе стояла в колата повече от пет или десет минути, но сякаш изминаха часове, преди да дойде Лусиен.

Когато той най-сетне се качи на пасажерското място, Ариел въздъхна мислено от облекчение. Трябваше час по-скоро да се махне далече от Лусиен, защото, ако се забавеше, щеше да започне да го моли да й позволи да остане. Знаеше, обаче, че молбата й само щеше да предизвика нов отказ и просто нямаше да издържи повторно да бъде отхвърлена.

Не обелиха дума, с изключение на указанията за посоката, които й даваше Лусиен. Когато най-сетне стигнаха колибата, той обяви:

— Арманд е вътре.

Ариел изскочи от колата и се втурна към колибата. Лусиен я последва. Вратата се отвори и на прага се показа стара жена, която я изгледа предпазливо.

— Всичко е наред, Мирна. Тя е близначката на простосмъртния — рече Лусиен зад Ариел.

— Близначка ли? — повтори старата жена, вперила поглед в Ариел, сякаш тя беше някакво извънземно.

Ариел й се усмихна едва.

— Мога ли да видя брат си?

— О, да, разбира се! — отвърна жената, като отстъпи назад.

В мига, в който влезе, Ариел видя Арманд седнал на един стол до масата.

— Арманд! — извика тя.

— Ариел? — изненадано прошепна той, като се изправи несигурно на крака. — Какво правиш тук?

— Теб търсех — каза тя със стичащи се по бузите сълзи. Притича до него и се хвърли в прегръдката му. — О, Арманд, толкова се безпокоях за теб!

— О, Боже, Ариел! — рече той, като я прегърна силно. — Не знам какво става. Чувствам се така, сякаш съм изгубен в някаква пустота. Не знам кой ден е, кое време е, дори коя година е сега!

— Не се безпокой за това. Ще ти разкажа всичко по-късно — обеща тя и, като подсмъркна, хвана с длани обичното му лице. — Господи, Арманд, колко те обичам! Ако отново ме изплашиш така ще ти скъсам главата!

— Ариел, съвсем ме обърка — смутолеви Арманд, като хвана ръцете й и ги дръпна надолу. Ще го обсъдим по-късно, нали?

— А-ха — усмихна се тя. — Да си вървим в къщи.

Той я изгледа озадачено.

— С удоволствие. Честно казано, не мога да си спомня защо изобщо съм дошъл тук.

— Качвай се в колата. Аз ще дойда след минутка — рече му тя.

Арманд излезе от колибата и Ариел се обърна към Лусиен, който се бе подпрял на стената до огнището. Ариел огледа стаята и видя, че всички останали са изчезнали.

Обърна се пак към Лусиен и го попита:

— Арманд има ли някакъв проблем с паметта или си му направил магия, за да забрави?