Карън Рафърти - Докосването на нощта

При мисълта за дядо му, затворен цяла нощ с тъмните сили в тайната стая, Лусиен бе овладян от гняв. Той беше в тази стая и сам бе изпитал съкрушителната зла сила. Дядо му беше на сто и дванайсет години и макар умът му да беше остър, сърцето му беше слабо. Вероятно не бе издържал и час, но Лусиен бе сигурен, че бе изстрадал отвратителни мъчения, преди най-накрая сърцето му да спре. Фактът, че бе умрял по такъв унизителен начин, изпълни Лусиен с ярост.

Освободи я в бурен вятър, който се изви в стаята като торнадо. След това събра всяка капка мощ, която притежаваше. Фокусира я и мислено я изстреля срещу Гейлън.

Гейлън изрева от гняв, щом неочаквано бе повдигнат от пода и запратен през стаята. Удари се в стената и се свлече на пода, но незабавно скочи на крака. Златистите му очи блестяха като огън. Собственият му ураганен вятър се присъедини към този на Лусиен, докато си отмъщаваше, като мислено изпращаше мощта си срещу Лусиен. Докато Лусиен се издигаше над пода и се носеше назад, той зърна Ариел. Все още стоеше до печката. Дългата й коса се вееше край тялото й, а очите й се бяха разширили от страх.

Искаше да й каже да се маха. Преди да успее да оформи мисълта си, той се удари в стената с такава сила, че цялото му внимание отиде, за да си спомни как да диша.

Ариел се чувстваше така, сякаш преживяваше наяве някакъв кошмар, гледайки как Лусиен и Гейлън се бият. Изгледаше невъзможно да се запращат през стаята с такава сила, без дори да влизат във физически допир.

След броени минути стана ясно, че Гейлън е по-силен от Лусиен. Като че ли успяваше да го вдигне по-високо и да го запрати по-надалеч. Знаеше, че трябва да направи нещо, за да помогне на Лусиен. При нормални условия би могла да се опита да се промъкне зад Гейлън с един от железните тигани и добре да го дрънне по главата. Но вятърът в кухнята беше толкова силен, че трябваше да се държи с две ръце за шкафа, за да остане на крака. По никакъв начин не би могла да се промъкне зад Гейлън.

Вместо това остана до печката, без да престава да се хули мислено, задето бе причинила това. За Бога, та тя обичаше Лусиен! Как бе могла да му стори това? Ако с него се случеше нещо...

Не се остави да завърши мисълта, защото нямаше намерение да позволи нещо да му се случи.

Инстинктивно измъкна кристала изпод блузата си. Лусиен й бе казал, че единственият му шанс да победи Гейлън е да привлече силата на любовта й. Като стисна кристала с две ръце, тя започна да повтаря:

— Обичам те, Лусиен! Обичам те!

Силите на Лусиен отслабваха. Знаеше, че е само въпрос на време Гейлън да го победи. Но изведнъж почувства неочакван прилив на сила, по-голяма от всичко, което бе изпитвал някога.

Вниманието му беше до такава степен съсредоточено върху Гейлън, че за миг не можа да разбере откъде идва тя. Но след това чу думите на Ариел и един бърз поглед към нея му показа, че тя му пращаше любовта си посредством кристала.

Почувства се объркан, защото единственият начин, по който Ариел можеше да му помогне посредством кристала, бе ако наистина го обичаше. Но това беше невъзможно, защото, ако тя го обичаше, преди всичко никога нямаше да го предаде.

Но сега не беше време да обмисля този въпрос, реши той, като върна вниманието си към Гейлън. Истинска или не, любовта й му даваше несравнима сила.

Изглежда Гейлън бе прочел мислите му, защото неочаквано каза:

— Тя не може да ти помогне, Лусиен.

Докато говореше, той бръкна в десния си джоб. Когато извади ръката си, Лусиен почувства как краката му се подкосяват. Гейлън стискаше пет-шест черни кристала от тайната стая.

— Ариел, бягай оттук! — изрева той, докато Гейлън хвърляше кристалите на пода.

Едва бе изрекъл тези думи, когато последва силна експлозия и стаята се изпълни с такава смрад, че дъхът му секна. Миг по-късно в центъра на стаята се скупчиха шест малки демона, досущ като този, който бе видял в спалнята на Ариел. Разликата обаче беше там, че Гейлън бе им дал реалност. Нямаше начин, по който да ги победи.

— Ариел, махай се! — отново извика той, докато Гейлън мърмореше някакви неразбираеми думи. Три от демоните се втурнаха към нея, а останалите три — към него.

Но предупреждението му дойде твърде късно. Ариел беше заградена до печката. Очите й се бяха ококорили от ужас, а лицето й беше бяло платно, докато гледаше надолу към демоните.

Лусиен искаше да й се притече на помощ, но той също бе обграден от демони. Два от тях се вкопчиха в краката му, хапейки го яростно през плата на джинсите, докато третият подскочи във въздуха и се хвърли към гърлото му. Лусиен го удари с юмрук с такава сила, че демонът се преметна три пъти. В края на третото салто, обаче, той се изправи и полетя обратно към него, скърцайки със зъби. Лусиен го изчака да се приближи и приклекна. Докато демонът прелиташе над него, той стовари юмруците си върху другите два, отхвърляйки ги от краката си. След това се втурна към Ариел.