Сидни Шелдън: Отвъд полунощ

Към средата на втори курс Катерин реши, че сигурно е единствената девственица в целия университет. Като малка беше долавяла откъслечни моменти от разговорите на възрастните по сексуални въпроси. Струваше й се нещо чудесно и много се страхуваше, че ще свърши, докато тя стане достатъчно голяма, за да изпита удоволствие от него. Сега излизаше, че май е имала право. Поне що се отнасяше лично до нея. Всички в университета говореха само за секс — в общежитието, в учебните зали, в банята и в „Руст“. Откровеността на разговорите стъписваше Катерин.

— Джери е невероятен. Като Кинг Конг е.

— Имаш предвид члена му или ума му?

— Не се иска ум, сладурче, снощи изживях шест оргазма.

— Излизала ли си с Ърни Робинс? Не е едър, но си го бива.

— Алекс ми определи среща довечера. Някой да има сведения за него?

— Алекс е тъпак. Не си пилей времето. Миналата седмица ме заведе на плажа, смъкна ми гащите и започна да ме опипва. Аз също се опитах, но не можах да му го намеря.

Смях.

Катерин смяташе тези разговори за просташки и отвратителни, но гледаше да не изпусне нито дума. Беше като упражнение по мазохизъм. Докато момичетата описваха сексуалните си преживявания, Катерин си представяше, че е в леглото с някое момче, което я любеше диво и необуздано. Чувстваше физическа болка в слабините си и притискаше силно юмруци към бедрата си, причинявайки си страдание, за да забрави другата болка. Мислеше си: „Боже мой, ще си умра девствена. Единствената деветнадесетгодишна девственица в университета «Нортуестърн». По дяволите, сигурно в целите Съединени щати! Дева Катерин. Църквата ще ме обяви за светица и веднъж годишно ще палят свещи в моя чест. Какво ли ми има? — питаше се тя и сама си отговаряше: — Ще ти кажа. Просто никой не те е поканил, а за играта трябват поне двама. Такива са правилата.“

Най-споменаваното име в сексуалните разговори на момичетата беше Рон Питърсън. Той беше приет в „Нортуестърн“ със стипендия като спортист и тук беше също така популярен, както и в гимназията. Избраха го за председател на първокурсниците. Катерин го видя още първия учебен ден в час по латински. Изглеждаше дори по-добре, отколкото в гимназията — тялото му се беше наляло, лицето му беше придобило сурова нехайна зрелост. След часа той тръгна към нея и сърцето й силно заби.

„— Катерин Алегзандър!

— Здравей, Рон.

— В този курс ли си?

— Да.

— Какъв късмет!

— Защо?

— Защо ли? Защото хич ме няма по латински, а ти си гениална. Ще бъдем страхотен дует. Какво ще правиш довечера?

— Нищо особено. Искаш ли да учим заедно?

— Хайде да идем на плажа. Да бъдем сами. Винаги можем да учим.“

Той я гледаше втренчено.

— Хей, ти… — опитваше се да си припомни името й.

Тя преглътна, мъчеше се отчаяно да дойде на себе си.

— Катерин — изрече бързо. — Катерин Алегзандър.

— Аха. Какво ще кажеш? Тук е страхотно, нали?

Тя се постара да вложи ентусиазъм в гласа си, за да му се хареса, да го спечели, съгласявайки се с него.

— О, да — рече Катерин. — Това е най…

Рон гледаше една изключително красива блондинка, която го чакаше на вратата. Подхвърли:

— Довиждане! — И тръгна към момичето.

„И това беше краят на приказката за Пепеляшка и принца — помисли си тя. — И живели дълго след това — той в своя харем, а тя в брулена от ветровете пещера в Тибет.“

От време на време го срещаше из университета винаги с различно момиче, понякога с две или три. „Господи, не му ли омръзва понякога?“ — чудеше се тя. Все още си представяше, че един ден Рон ще дойде при нея да му помогне по латински, но той вече не я заговори.

Нощем самотна в леглото Катерин си мислеше за другите момичета, които се любеха с приятелите си, и момчето, което идваше в мечтите й, винаги беше Рон Питърсън. Представяше си как я съблича, после тя бавно го събличаше, както в любовните романи. Сваляше ризата му и нежно галеше с пръсти гърдите му, после разкопчаваше панталоните му и смъкваше гащетата. Той я вдигаше и я понасяше към леглото. Тук вече чувството й за хумор надделяваше и Рон се схващаше в кръста, падаше на пода, стенеше и пъшкаше от болка. „Идиотка — казваше си тя, — дори и във фантазиите си не можеш да го направиш като хората.“ Може би трябваше да влезе в манастир. Питаше се дали монахините имат сексуални фантазии и дали се смята за грях да мастурбират. Чудеше се дали свещениците имат полови сношения.

Седеше в прохладния сенчест двор на прекрасно старо абатство край Рим и топеше пръстите си в затоплената от слънцето вода на езерце. Портата се отвори и един висок свещеник влезе в двора. Беше с широкопола шапка и дълго черно расо и изглеждаше точно като Рон Питърсън.