Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

— Те са прекрасни, принцесо, но ти си по-красива от всички тях.

Обичаше, когато той я вдигаше в силните си ръце, отнасяше я до прозореца, откъдето тя виждаше покривите на високите сгради, и й говореше:

— Това там е твоето царство, принцесо — посочваше баща й високите мачти на корабите, поклащащи се на котва в пристанището. — Виждаш ли тези големи кораби? Един ден те ще бъдат под твоя команда.

В замъка идваха гости да я видят, но само на някои по-специални им се разрешаваше да я подържат. Другите я разглеждаха легнала в малката люлка и изпадаха във възторг от невероятно нежните й черти, чудесната й руса коса, кадифената кожа с цвят на мед, а баща й гордо казваше:

— Всеки може да познае, че е принцеса! — Навеждаше се над люлката и прошепваше: — Някой ден ще дойде един красив принц и ще те отнесе.

И нежно я завиваше с топлото розово одеялце, а тя се унасяше в спокоен сън. За нея целият свят беше розов сън от кораби, високи мачти и замъци и чак когато стана на пет години, тя разбра, че е дъщеря на марсилски рибар, а замъците, които виждаше от прозорците на малката си таванска стая, бяха складовете около вонящия рибен пазар, където работеше баща й. Нейна флотилия бяха старите рибарски кораби, които отплаваха всяка сутрин преди разсъмване и се връщаха в ранния следобед, за да избълват в крайбрежните докове зловонния си товар.

Това беше царството на Ноел Паж.

Приятелите на баща й го предупреждаваха да внимава какво прави.

— Не пълни главата й с врели-некипели, Жак. Ще си въобрази, че е нещо повече от другите.

Техните пророчества се сбъднаха.

На пръв поглед Марсилия е град на насилието, град, пълен със зажаднели за развлечения моряци и ловки хищници, които им помагат да изхарчат парите си. Но за разлика от останалите французи жителите на Марсилия притежават чувство на солидарност, породено от общата борба за оцеляване, защото прехраната на града идва от морето, а рибарите на Марсилия са част от семейството на рибарите по целия свят. Те споделят заедно бурите и спокойните дни, внезапните бедствия и изобилния улов.

Затова съседите на Жак Паж се радваха на късмета му, че има такава чудесна дъщеря. И празнуваха също, че е чудо върху торището на мръсния и груб град да се роди истинска принцеса.

Родителите на Ноел не можеха да превъзмогнат изумлението си от изящната красота на дъщеричката си. Майка й беше набита селянка с груби черти, увиснали гърди, дебели бедра и ханш, а баща й — нисък и дебел, с широки рамена и подозрителни очички на бретонец. Косата му имаше цвета на мокрия пясък по плажовете на Нормандия. Отначало му се струваше, че природата е сбъркала, че това изящно, русо, подобно на фея създание не би могло да принадлежи на него и на жена му.

Мислеше, че щом порасне, Ноел ще се превърне в обикновено момиче — ни хубаво, ни грозно, като дъщерите на всичките му приятели. Но чудото растеше, разцъфтяваше и с всеки ден Ноел ставаше все по-красива.

Майка й не беше чак толкова изненадана от появата на златокосата красавица в семейството. Девет месеца преди раждането на Ноел беше срещнала едър норвежки моряк, току-що слязъл от товарен кораб. Той приличаше на гигантски бог на викингите — с руса коса и съблазнителна усмивка. Докато Жак беше на работа, морякът прекара оживен четвърт час в леглото в малкото им жилище.

Страх обзе майката на Ноел, когато видя колко русо и красиво е бебето й. Живееше в ужас, чакаше кога съпругът й ще я посочи обвиняващо с пръст и ще поиска да узнае кой е истинският баща. Но невероятно — някакъв глад за самоутвърждаване го накара да приеме детето за свое.

— Сигурно у прадедите ми е имало скандинавска кръв, която се е проявила у нея — хвалеше се той пред приятелите си, — но вижте, че има моите черти.

Жена му го слушаше, кимаше в знак на съгласие и си мислеше какви глупаци са мъжете.

Ноел обичаше да бъде с баща си. Обожаваше непохватната му игривост, непознатите интересни миризми, с които беше пропит, и същевременно се ужасяваше от жестокостта му. Гледаше с широко отворени очи, когато той крещеше на майка й и силно я удряше по лицето, а мускулите по врата му изпъкваха от гняв. Майка й викаше от болка, но във виковете имаше нещо повече, нещо животинско и сексуално и Ноел изпитваше пристъп на ревност, искаше да бъде на нейно място.

Ала с нея баща й винаги беше нежен. Обичаше да я води на доковете и да я показва на грубите недодялани мъже, с които работеше. Там тя беше известна като принцесата и се гордееше с това не само заради баща си, но и заради самата себе си.