Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

— Аз мога да направя нещо за вас, мосю. Ще позволя на дъщеря си да работи при вас.

Огюст Ланшон изгледа втренчено простака срещу него, сякаш не вярваше на ушите си.

— Ще позволите какво?…

— Утре в девет часа тя ще бъде тук.

— Аз не…

Жак Паж си беше отишъл. След няколко минути Огюст Ланшон забрави напълно за случката. В девет часа на другата сутрин той видя Жак Паж да влиза в магазина. Тъкмо се канеше да каже на управителя да го изхвърли, когато зърна зад него Ноел. Те — бащата и невероятно красивата му дъщеря — приближиха към него. Старият се хилеше.

— Ето я, готова е да започне работа.

Огюст Ланшон се блещеше срещу момичето, облизвайки устни.

— Добро утро, мосю — усмихна се Ноел. — Баща ми каза, че имате работа за мен.

Огюст Ланшон кимна, не смееше да проговори.

— Да, аз… аз мисля, че можем да уредим нещо — успя да изпелтечи той.

Изучаваше лицето и фигурата й и не можеше да повярва на очите си. Вече си представяше под себе си младото голо тяло.

Жак Паж продума:

— Е, оставям ви да се опознаете!

Тупна енергично Ланшон по рамото и му намигна, с което не остави никакви съмнения за намеренията си.

Първите няколко седмици Ноел имаше чувството, че е попаднала в друг свят. Жените, които идваха в магазина, носеха красиви дрехи, имаха прекрасни обноски, а придружаващите ги мъже бяха съвсем различни от грубите шумни рибари, сред които беше израсла. Струваше й се, че за първи път в живота си не долавя зловонието на риба. Всъщност по-рано то не й правеше впечатление, защото беше част от нея. Но сега изведнъж всичко се промени. И само благодарение на баща й. Гордееше се, че той се разбира с мосю Ланшон. Два-три пъти седмично баща й идваше в магазина и двамата с мосю Ланшон се измъкваха да пийнат коняк или бира, а когато се връщаха, имаха вид на съзаклятници. В началото мосю Ланшон не й хареса, но се държеше внимателно с нея. Момичетата разправяха, че веднъж жена му го хванала с една от манекенките в склада, грабнала ножиците и едва не го кастрирала. Ноел чувстваше, че погледът му я следи непрестанно, но той винаги беше подчертано вежлив.

„Вероятно се страхува от баща ми“ — доволна си мислеше тя.

Обстановката в дома им изведнъж стана по-ведра. Баща й вече не биеше майка й, престанаха и постоянните им караници. За ядене имаха бифтеци и пържоли, а след вечеря той изваждаше новата си лула и я пълнеше с ароматен тютюн от специална кожена кесия. Купи си и нов официален костюм. Международната обстановка обаче се влошаваше. Ноел се вслушваше в разговорите на баща й и приятелите му. Всички бяха силно разтревожени от заплахата, надвиснала над начина, по който си изкарваха прехраната, единствен Жак Паж изглеждаше спокоен.

На 1 септември 1939 година войските на Хитлер нахлуха в Полша, а след два дни Великобритания и Франция обявиха война на Германия.

Започна мобилизация и само за една нощ улиците се изпълниха с униформи. Всички сякаш се бяха примирили с това, което ставаше, имаха чувството, че вече са го преживявали, като че гледаха стар, познат филм, но не изпитваха страх. Другите страни може би имаха основание да треперят пред могъществото на германската армия, но Франция беше непобедима. Тя имаше линията „Мажино“ — непревземаемо укрепление, което можеше да я пази от нашествие в продължение, на хиляда години. Въведоха полицейски час и хранителни дажби, но тези неща не тревожеха Жак Паж. Той изглеждаше променен — успокоен. Ноел го видя изпаднал в ярост само когато я завари да се целува в тъмната кухня с едно момче, с което понякога излизаше. Внезапно лампата светна, а на вратата застана Жак Паж, разтреперан от гняв.

— Изчезвай! — изкрещя той на ужасеното момче. — И повече да не си докоснал дъщеря ми, мръсно прасе!

Паникьосаното момче избяга. Ноел се опита да обясни на баща си, че не са правили нищо лошо, но той беше прекалено вбесен, за да я слуша.

— Няма да позволя да пропилееш живота си на вятъра! — ревеше той. — Това нищожество не е достойно за моята принцеса!

Тази нощ Ноел лежеше будна, удивена колко много я обича баща й, и се закле вече никога да не го наскърбява.

Една вечер, точно преди да затворят, влезе клиент и Ланшон помоли Ноел да покаже няколко рокли. Щом тя приключи, всички си бяха отишли освен Ланшон и жена му, която оправяше сметките в канцеларията. Ноел беше по сутиен и пликчета, когато Ланшон влезе в стаята. Вторачи се в нея и устните му започнаха нервно да потрепват. Ноел посегна към роклята си, но преди да успее да я облече, Ланшон се хвърли към нея и пъхна ръка между краката й. Ноел почувства, че я изпълва отвращение, кожата й настръхна. Опита се да се отдръпне, но Ланшон я беше сграбчил здраво и й причиняваше болка.