Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

Насочи вниманието си към мосю Ланшон. Лежеше под него, усетила и разбрала какво предизвиква мъжкият член у жената.

В полудата да обладае това красиво създание с дебелото си, тресящо се тяло Ланшон дори не забелязваше, че Ноел просто лежи безучастно, но и не го интересуваше. Стигаше му само да я поглъща с очи, за да достигне възбуда, каквато не беше чувствал от години. Беше привикнал със сбръчканото, поостаряло тяло на жена си и с уморените услуги на проститутките в Марсилия. Струваше му се, че е станало чудо, като гледаше това младо и свежо момиче под себе си.

Но чудото едва сега започваше. Когато се отпусна изтощен, обладал Ноел за втори път, тя промълви:

— Стой мирно.

И започна да експериментира върху него с езика си, с устните си, с ръцете си — опитваше нови неща, напипваше чувствителните зони по тялото му и го галеше, докато той не започна да вика от удоволствие. Сякаш Ноел натискаше серия от бутони: когато правеше едно, Ланшон стенеше, когато правеше друго, той се гърчеше в екстаз. Беше много лесно. Това беше нейното училище, нейното образование. Това беше началото на властта.

Прекараха три дни, без изобщо да отидат в „Пирамид“. През тези дни и нощи Ланшон я научи на малкото, което знаеше за секса, а Ноел откри за себе си много повече.

Когато се върнаха в Марсилия, Ланшон беше най-щастливият мъж в цяла Франция. В миналото имаше краткотрайни връзки с разни продавачки в един ресторант, който предлагаше самостоятелни стаи с дивани, беше се пазарил с проститутки, беше стиснат в подаръците за любовниците си и прословут скъперник към жена си и децата си. Сега се чу как великодушно изрича:

— Ще ти наема апартамент, Ноел. Можеш ли да готвиш?

— Да — отговори тя.

— Хубаво. Всеки ден ще идвам на обяд и ще се любим. И два-три пъти седмично ще идвам на вечеря. — Сложи ръка на коляното й и я потупа. — Какво ще кажеш?

— Чудесно — отвърна Ноел.

— Дори ще ти давам издръжка. Не много голяма — бързо добави той, — но достатъчна, за да си купуваш от време на време по нещо хубаво. Искам само да не се срещаш с други мъже освен с мен. Сега ми принадлежиш.

— Както желаеш, Огюст — рече тя.

Ланшон въздъхна доволен и нежно проговори:

— Към никого досега не съм изпитвал такова чувство. Знаеш ли защо?

— Не, Огюст.

— Защото ме караш да се чувствам млад. Чака ни чудесен живот заедно.

Късно вечерта пристигнаха в Марсилия, мълчаливи, всеки потънал в мечтите си.

— Ще се видим утре в девет часа в магазина — каза Ланшон. Замисли се. — Ако си изморена, поспи повече. Ела в девет и половина.

— Благодаря, Огюст.

Той извади шепа банкноти и й ги подаде.

— Вземи. Утре следобед потърси апартамент. Това е за депозит — да го запазиш, докато го видя и аз.

Тя гледаше втренчено парите в ръката му.

— Какво има? — попита Ланшон.

— Искам да наема наистина хубаво жилище — отвърна Ноел, — където да ни бъде приятно заедно.

— Но аз не съм богаташ! — възрази той.

Ноел разбиращо се усмихна и сложи ръка върху бедрото му. Ланшон дълго я гледа, после кимна.

— Права си — рече той.

Отвори портфейла си и започна да брои банкнотите, като наблюдаваше лицето й. Когато му се стори, че е доволна, спря, опиянен от собствената си щедрост. Какво толкова в края на краищата? Беше хитър търговец и знаеше: това е гаранция, че Ноел никога няма да го напусне.

Тя го гледаше как потегля щастлив, после се качи горе, събра вещите си и извади спестяванията си от скривалището. Същата вечер в десет часа вече седеше във влака за Париж.

Рано на другата сутрин пристигна в Париж. Гарата беше пълна с нетърпеливи пристигащи и заминаващи пътници. Врявата беше оглушителна — хората се поздравяваха с викове, разделяха се със сълзи, грубо се блъскаха и бутаха, но това не смущаваше Ноел. В мига, в който слезе от влака, преди дори да е успяла да види града, знаеше, че си е у дома. Струваше й се, че Марсилия е непознат град, че мястото й е в Париж. Беше странно, опияняващо усещане и Ноел му се наслаждаваше, поглъщайки шума, тълпите, възбудата. Всичко това й принадлежеше. Трябваше само да го поиска. Взе куфара си и тръгна към изхода.

Отвън на ярката слънчева светлина, сред лудо профучаващите автомобили се поколеба, внезапно осъзнала, че няма къде да отиде. Пред гарата чакаха шест-седем таксита. Тя се качи в първото.

— Накъде?

Ноел се двоумеше.

— Можете ли да ми препоръчате добър и немного скъп хотел?

Шофьорът се обърна и я огледа преценяващо.

— За първи път ли сте в Париж?