Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

— Красива си! — прошепна той. — Прекрасна! Ще се погрижа да ти бъде добре.

В този момент жена му го повика, той без желание пусна Ноел и се втурна навън.

Докато се прибираше, Ноел размишляваше дали да каже на баща си за случилото се. Той сигурно щеше да убие Ланшон. Тя го ненавиждаше, не можеше да понася близостта му, но желаеше да запази работата си. Освен това, ако напуснеше, може би щеше да разочарова баща си. Реши, че засега няма да казва нищо и ще намери начин да се справи сама. Следващия петък телефонираха на мадам Ланшон, че майка й във Виши е болна. Ланшон откара жена си на гарата и се втурна обратно към магазина. Извика Ноел в канцеларията и я уведоми, че ще заминат заедно за края на седмицата. Ноел се ококори срещу него, решила, че това е някаква шега.

— Ще отидем във Виан — дърдореше той, — там е един от най-добрите ресторанти в света — „Пирамид“. Скъп е, но няма значение, аз съм щедър към тези, които се отнасят добре с мен. Кога ще бъдеш готова?

Тя го гледаше втренчено.

— Никога! — Успя да каже само това. — Никога!

Обърна се и избяга в магазина.

Мосю Ланшон погледна за миг след нея, лицето му беше на петна от гняв, после грабна телефона. След един час бащата на Ноел дойде в магазина. Запъти се право към нея и лицето й грейна от облекчение. Беше почувствал, че става нещо, и идваше да я спаси. Ланшон стоеше на вратата на канцеларията си. Баща й я хвана за ръка и бързо я вкара вътре. Обърна се и застана срещу нея.

— Толкова се радвам, че дойде, татко — започна Ноел, — аз…

— Мосю Ланшон ми каза, че ти е направил прекрасно предложение, а ти си му отказала.

Тя го гледаше озадачена.

— Предложение ли? Поиска да замина с него за уикенда.

— И ти отказа?

Преди Ноел да отговори, баща й вдигна ръка и силно я удари по бузата. Тя стоеше зашеметена и невярваща, ушите й пищяха и като през мъгла го чу да вика:

— Глупачка! Глупачка! Време е вече да престанеш да мислиш само за себе си, малка себична кучко! — И отново я удари.

След тридесет минути той стоеше на тротоара и гледаше как колата с Ноел и мосю Ланшон потегля за Виан.

В хотелската стая имаше голямо двойно легло, евтини мебели и в ъгъла — умивалник с леген. Мосю Ланшон не беше човек, който пилее парите си на вятъра. Даде на пиколото малък бакшиш и щом момчето излезе, той се нахвърли на Ноел и започна да смъква дрехите й. Обхвана гърдите й с горещите си, потни ръце, като силно ги стискаше.

— Боже мой, колко си красива! — задъхваше се той.

Смъкна й полата и пликчетата и я събори на леглото.

Ноел лежеше неподвижна, безучастна, като че ли беше изпаднала в шок. Докато пътуваха, не беше промълвила нито дума. Ланшон се надяваше, че не е болна. Не би могъл да го обясни на полицаите, или — пази боже — на жена си. Той бързо свали дрехите си, хвърляйки ги на пода, и легна до Ноел. Тялото й беше по-прекрасно, отколкото беше предполагал.

— Баща ти ми каза, че още не са те чукали — хилеше се той. — Е, аз ще ти покажа какво е мъж.

Търкулна се върху нея с охранения си корем и вкара члена си между краката й. Проникваше в нея с все по-силни тласъци, но Ноел не чувстваше нищо. В съзнанието си чуваше крясъците на баща си: „Трябва да си благодарна, че такъв любезен господин като мосю Ланшон иска да се грижи за теб. От теб се иска само да бъдеш мила с него. И ти ще го направиш заради мен и заради себе си.“

Сцената беше кошмарна. Беше сигурна, че баща й не е разбрал правилно, но когато започна да му обяснява, той отново я удари и закрещя:

— Ще правиш каквото ти се казва! Други момичета ще са благодарни, че им е паднал такъв шанс!

Нейният шанс! Тя погледна Ланшон — тантурестото грозно тяло, лъхтящото животинско лице със свински очички. Това беше принцът, на когото баща й я беше продал. Любимият й баща, който я обичаше, пазеше и не можеше да си представи, че тя ще пропилее живота си заради някого, който не я заслужава. Ноел си спомни за пържолите, появили се внезапно на масата им, за новите лули на баща й, за новия му костюм и й се повдигна.

В следващите няколко часа изпита чувството, че умира и се ражда отново. Умря принцесата, роди се уличницата. Бавно започна да осъзнава къде се намира и какво става с нея. Не си представяше, че може да съществува толкова силна омраза като тази, която изпълваше. Никога нямаше да прости на баща си за предателството. Странно, но не мразеше Ланшон, защото го разбираше. Той просто имаше една слабост, присъща на всички мъже. Ноел реши, че отсега нататък тази слабост ще бъде нейната сила. Ще се научи да я използва. Баща й е бил прав. Тя беше принцеса и светът й принадлежеше. А сега знаеше и как ще го получи. Беше толкова просто. Мъжете владееха света, защото имаха силата, парите и властта, следователно тя трябваше да владее мъжете или поне един от тях. Но за да успее, трябваше да бъде подготвена. Имаше да се учи още много. Това беше само началото.