Сидни Шелдън - Пясъците на времето

— Искам да се оженя за теб — каза Майлоу. — Не мога да мисля за нищо друго. Ще се омъжиш ли за мен?

— Не.

Нито пък Елън беше в състояние да мисли за нещо друго. Истината беше, че е ужасена. Фамилията Скот бяха нещо като крале. Бяха известни, богати и могъщи. Тя си мислеше:

„Аз не принадлежа на техния кръг. Ще направя глупост. Както и Майлоу.“

Но тя знаеше, че е безнадеждно да се съпротивлява на това.

Ожени ги един мирови съдия в Гринуич, Кънектикът. След това заминаха за Манхатън, за да се запознае Елън Дудаш с новите си роднини.

Байрън Скот посрещна брат си с думите:

— Какво си направил, по дяволите? Оженил си се за полска уличница! Да не си полудял?

Сюзън Скот бе също толкова непримирима.

— Разбира се, че се е омъжила заради парите му. Когато открие, че той няма никакви, ще анулираме брака.

Твърде много подценяваха Елън Дудаш.

— Брат ти и жена му ме мразят, но не съм се омъжила за тях, а за теб. Не искам да заставам между тебе и Байрън. Ако това те измъчва много, кажи ми и аз ще си отида.

Той я взе в ръцете си и пошепна:

— Обожавам те. Когато Байрън и Сюзън наистина те опознаят, те също ще те обожават.

Тя го притисна към себе си и си помисли: „Колко е наивен. И колко го обичам.“

Байрън и Сюзън не се държаха зле с новата си снаха. Отнасяха се покровителствено към нея. За тях тя щеше винаги да бъде малката полякиня, която е работила в един от заводите на Скот.

Елън изследваше, четеше и учеше. Наблюдаваше как се обличат съпругите на приятелите на Скот и им подражаваше. Бе решила да стане подходяща жена на Майлоу Скот и с течение на времето успя. Но не и в очите на новите си роднини. Постепенно нейната наивност премина в цинизъм.

„Богатите и могъщите не са толкова чудесни — мислеше си тя. — Всичко, към което се стремят, е да стават по-богати и по-могъщи.“

Елън се стремеше да помага на Майлоу по всякакъв начин, но не можеше да постигне много в това отношение. Скот Индъстриз беше един от малкото в света частно притежавани конгломерати. Капиталът принадлежеше на фамилията Скот. По-малкият брат на Байрън беше на заплата и това винаги му беше напомняно. Байрън се отнасяше към брат си некоректно. Даваха му да върши всички неблагодарни работи, а никога не му отдаваха признание.

— Защо се примиряваш с това, Майлоу? Ти не се нуждаеш от него. Би могъл да почнеш собствен бизнес.

— Не бих могъл да напусна Скот Индъстриз. Байрън се нуждае от мен.

Но с течение на времето Елън започна да разбира истинската причина. Майлоу беше слаб. Той се нуждаеше от някого, на когото да се облегне. Стана й ясно, че той никога Няма да има смелостта да напусне компанията.

„Добре — помисли си тя настървено. — Някой ден компанията ще бъде негова. Байрън няма да живее вечно. Майлоу е неговият единствен наследник.“

Когато Сюзън Скот съобщи, че е бременна, това бе удар за Елън.

„Детето ще наследи всичко“ — помисли тя. Когато бебето се роди, Байрън каза:

— Тя е момиче, но аз ще я науча да управлява компания.

„Мръсник“ — помисли Елън. Сърцето я болеше за Майлоу.

Това, което каза Майлоу, бе:

— Нали е хубаво бебе!

Пилотът на Локхид Лоудстар беше обезпокоен.

— Появява се въздушен фронт. Това не ми харесва. — Той кимна към помощник-пилота. — Поеми управлението.

Напусна пилотската кабина и влезе при пътниците.

Освен пилота и помощник-пилота на борда имаше петима пътници. Байрън Скот — блестящият енергичен основател и главен директор на Скот Индъстриз, неговата привлекателна съпруга Сюзън, тяхната едногодишна дъщеря Патриша, Майлоу Скот — по-малкият брат на Байрън и неговата съпруга Елън. Те летяха в един от самолетите на компанията от Париж за Мадрид. Да вземат и детето, беше хрумване на Сюзън в последната минута.

— Не обичам да съм далече от нея за дълго — бе казала тя на съпруга си.

— Опасяваш се, че ще ни забрави ли? — пошегува се той. — Добре, ще я вземем с нас.

Сега, след като Втората световна война свърши, Скот Индъстриз навлизаше бързо в европейския пазар. В Мадрид Байрън Скот щеше да проучва възможностите за откриване на нов стоманодобивен завод.

Пилотът се приближи към него.

— Извинете, сър. Навлизаме в буреносни облаци. Пред нас не изглежда добре. Желаете ли да се върнем?

Байрън погледна през илюминатора. Летяха през сива маса от купести облаци, които често се осветяваха от далечни светкавици.

— Довечера имам среща в Мадрид. Можете ли да заобиколите бурята?