Сидни Шелдън - Пясъците на времето

— Какво говориш?

— В завещанието си Байрън оставя всичко на Патриша. Това, което те очаква, е да прекараш следващите двадесет години като неин настойник, така че, когато тя порасне, да те третира така некоректно, както правеше баща й. Това ли е, което искаш?

Той мълчеше.

— Никога няма да имаме шанс като този. Тя гледаше втренчено детето по начин, какъв Майлоу никога не бе виждал у нея. Почти изглеждаше, като че ли тя иска да… Той си помисли:

„Тя не е на себе си. Пострадала е от контузията.“

— За Бога, Елън, какво мислиш?

Тя изгледа съпруга си продължително и постепенно странният й поглед изчезна.

— Не зная — каза тя спокойно. След кратка пауза тя продължи: — Трябва нещо да направим. Може да я оставим някъде, Майлоу. Пилотът каза, че сме близо до Авила. Там трябва да има много туристи. Няма причина някой да види връзката между бебето и самолетната катастрофа.

Той поклати глава.

— Приятелите ми знаят, че Байрън и Сюзън са взели Патриша със себе си.

Елън погледна към горящия самолет.

— Няма проблем. Всички изгоряха в катастрофата. Тук ще отслужим частна паметна служба.

— Елън — запротестира той. — Не можем да направим това. Няма да се измъкнем безнаказано.

— Бог го стори за нас. Ние вече сме се измъкнали.

Майлоу погледна бебето.

— Но тя е толкова…

— Ще се оправи — каза успокоително Елън. — Ще я оставим пред някоя хубава селска къща извън града. Някой ще я осинови и тя ще бъде отгледана добре тук.

Той поклати глава.

— Не мога да направя това. Не.

— Ако ме обичаш, ще сториш това за нас двамата. Трябва да избереш, Майлоу. Или ще бъдеш с мен, или ще прекараш остатъка от живота си, работейки за детето на брат си.

— Моля те, аз…

— Обичаш ли ме?

— Повече от собствения си живот — каза той просто.

— Тогава докажи го.

Те се промъкнаха внимателно в тъмнината надолу по планинския склон, шибани от вятъра. Понеже самолетът се беше разбил високо в гориста местност, звукът беше приглушен, така че хората от града не знаеха какво се е случило.

След три часа Елън и Майлоу стигнаха до малка селска къща в покрайнините на Авила. Още не беше се съмнало.

— Ще я оставим тук — пошепна Елън.

Майлоу направи последен опит.

— Елън, не бихме ли могли…?

— Направи го — каза тя решително.

Без да каже нещо повече, той се обърна и занесе бебето до вратата на къщата. Тя бе облечена само в скъсана розова нощница и увита в одеяло.

Майлоу погледна Патриша продължително и очите му се изпълниха със сълзи. След това внимателно я постави на земята.

— Нека да имаш щастлив живот, скъпа — прошепна той.

Асунсион Морес се събуди от плача. В просъница тя помисли за момент, че това е блеенето на коза или агне.

„Как ли се е измъкнала от кошарата?“

Мърморейки, се надигна от топлото легло, облече една стара избеляла дреха и отиде до вратата.

Когато видя бебето, което лежеше на земята, плачейки и ритайки, тя извика:

— Света Богородице!

Повика веднага мъжа си. Двамата внесоха детето вътре. То не спираше да плаче и бе започнало да посинява.

— Трябва да я занесем в болница.

Бързо я увиха в още едно одеяло, занесоха я до своя пикап и я закараха в болницата. Седнаха на една пейка в дългия коридор, чакайки някой да им обърне внимание. След половин час дойде един лекар и взе детето да го прегледа.

Когато се върна, той каза:

— Има пневмония.

— Ще оживее ли?

Лекарят сви рамене.

Майлоу и Елън Скот влязоха в полицейското управление в Авила.

Дежурният сержант погледна към двамата окъсани туристи.

— Добър ден. С какво мога да ви помогна?

— Случи се ужасна злополука — каза Майлоу. — Самолетът ни се разби в планината и…

След един час към мястото пътуваше спасителна група. Когато пристигнаха, там нямаше нищо, освен тлеещи овъглени остатъци от самолета и неговите пътници.

Разследването на самолетната катастрофа, което проведоха испанските власти, беше повърхностно.

— Пилотът не е трябвало да лети в такава силна буря. Злополуката трябва да бъде обяснена с грешка на пилота.

Нямаше причина за когото и да било в Авила да свърже самолетната катастрофа с малкото дете, изоставено пред вратата на една селска къща.

Беше се свършило.

Това бе самото начало.

Майлоу и Елън отслужиха частна паметна служба за Байрън, жена му Сюзън и дъщеря им Патриша. Когато се върнаха в Ню Йорк, беше отслужена втора паметна служба, на която присъстваха шокираните приятели на фамилията Скот.