Сидни Шелдън - Пясъците на времето

— Каква ужасна трагедия. Горката малка Патриша.

— Да — каза тъжно Елън. — Единственото успокоение е, че всичко свърши толкова бързо, без никой да страда.

Финансовите среди бяха разтърсени от новината. Всички бяха почти единодушни, че със смъртта на Байрън Скот Скот Индъстриз беше претърпяла непоправима загуба.

— Не слушай какво приказват — каза Елън Скот на мъжа си. — Ти си по-добър от Байрън. Компанията ще стане по-голяма от всякога.

Майлоу я взе в прегръдките си.

— Не зная какво бих правил без теб.

Тя се усмихна.

— Никога няма да ти се наложи. Отсега нататък ще имаме всичко на света, за което сме мечтали.

Тя го притисна към себе си, мислейки:

„Кой би могъл да повярва, че Елън Дудаш, от бедно полско семейство в Гари, Индиана, ще каже един ден: Отсега нататък ще имаме всичко на света, за което сме мечтали?“

И тя наистина мислеше така.

Бебето остана в болницата десет дни, борейки се за живота си, и когато кризата отмина, отец Берендо отиде да види фермера и жена му.

— Имам радостни новини за вас — каза той доволен. — Детето ще се оправи.

Двамата се спогледаха неловко.

— Радвам се за нея — каза уклончиво фермерът.

Отец Берендо сияеше.

— Тя е дар от Бога.

— Разбира се, отче. Но жена ми и аз обсъдихме този въпрос и решихме, че Бог е прекалено щедър към нас. Неговият дар се нуждае от храна. Не можем да си позволим да я гледаме.

— Но тя е толкова красиво бебе — възрази отец Берендо. — И…

— Съгласни сме. Но жена ми и аз сме стари и болни и не можем да поемем отговорността да отгледаме дете. Бог ще трябва да си вземе подаръка.

И така, след като нямаше къде другаде да отиде, детето бе изпратено в сиропиталището на Авила.

Майлоу и Елън седяха в кантората на адвоката на Байрън Скот, очаквайки прочитането на завещанието. Присъстваха само тримата. Елън бе изпълнена с почти непоносимо вълнение. Няколко думи, написани на лист хартия, щяха да направят нея и Майлоу невъобразимо богати.

„Ще купуваме стари майстори, имение в Саутхемптън и дворец във Франция. И това е само началото.“

Адвокатът започна да говори и Елън насочи вниманието си към него. Преди месеци тя бе видяла екземпляр от завещанието на Байрън и знаеше какво точно пише в него.

„В случай на смърт на моята съпруга и на мене, завещавам цялото мое имущество в Скот Индъстриз на моето единствено дете Патриша и определям своя брат Майлоу за изпълнител на моите права, докато тя достигне пълнолетие и бъде в състояние да поеме…“

„Е, сега всичко се промени“ — помисли възбудено Елън.

Адвокатът Лоурънс Грей каза тържествено:

— Това бе ужасен удар за всички нас. Зная колко много обичахте своя брат, Майлоу, но по отношение на това мило малко бебе… — Той поклати глава. — Е, животът си иска своето. Може би не знаете, че брат ви си промени завещанието. Няма да ви досаждам с формалностите в текста. Само ще ви прочета същината. — Той прелисти страниците и намери мястото, което търсеше.

„Аз допълвам това завещание така, че дъщеря ми Патриша ще получи сумата от пет милиона долара плюс годишна издръжка от един милион долара до края на живота си. Цялото имущество в Скот Индъстриз, което е на мое име, завещавам на своя брат Майлоу като награда за неговата вярна и ценна служба на компанията, дадена в течение на много години.“

Майлоу почувства, че стаята започва да се люлее. Мистър Грей погледна към него.

— Добре ли ви е?

Майлоу започна да се задушава.

„Боже Господи, какво направихме? Отнехме й правото на рождение, без това да е необходимо въобще. Сега можем да й го върнем.“

Той се обърна, за да каже нещо на Елън, но погледът й го спря.

— Сигурно е възможно да направи нещо, Елиън. Не можем да оставим така Патриша там. Не сега.

Те се намираха в апартамента си на Пето авеню, обличайки се за благотворителна вечеря.

— Точно това ще направим — каза му Елън. — Освен ако не искаш да я доведеш тук и се опиташ да обясниш защо казахме, че е изгоряла в самолетната катастрофа.

Той нямаше какво да отговори. След като помисли за момент, каза:

— Добре тогава. Ще й пращаме пари всеки месец, така че тя…

— Не бъди глупак, Майлоу. — Гласът й бе рязък. — Да й пращаме пари? И полицията да започне да проверява защо някой й праща пари и да с добере до нас? Ако съвестта ти те мъчи, компанията ни ще дава пари за благотворителност. Забрави за детето, Майлоу. Тя е мъртва. Запомни.

Думите звучаха в ушите на Елън Скот, докато гледаше към публиката, събрана в залата на Уолдорф-Астория. Тя свърши речта си. Започнаха да й ръкопляскат, ставайки на крака.