Сидни Шелдън - Пясъците на времето

— Ще се опитам. Ако не успея, ще трябва да се върнем назад.

Байрън кимна.

— Добре.

— Моля, всички затегнете коланите си. Пилотът побърза към кабината.

Сюзън бе чула разговора. Тя взе детето в ръцете си, съжалявайки, че е тръгнала с него. Помисли си:

„Трябва да кажа на Байрън да накара пилота да се върнем.“

— Байрън…

Внезапно те се озоваха в ядрото на бурята и самолетът започна да се мята всред бушуващия вятър. Движението ставаше все по-интензивно. По стъклата започнаха да удрят дъждовни капки. Видимостта изчезна напълно. Пътниците имаха чувството, че се движат в развълнувано море от памук.

Байрън включи системата за връзка.

— Блейк, къде сме?

— Намираме се на петдесет и пет мили северозападно от Мадрид, над град Авила.

Байрън погледна отново през прозореца.

— Ще се откажем от Мадрид довечера. Да обръщаме и да изчезваме оттук веднага.

— Роджър…

Решението закъсня с част от секундата. В момента, в който пилотът започна да обръща самолета, внезапно пред него се появи планински връх. Нямаше никакво време да се избегне сблъскването. Самолетът се вряза в склона на планината, разкъсвайки се на части. Парчета от корпуса и крилата се пръснаха по едно високо плато.

След катастрофата настана неестествена тишина, която сякаш продължи цяла вечност. Тя бе нарушена от шума на пламъци, които започнаха да обхващат останките от корпуса на самолета.

— Елън…

Елън Скот отвори очи. Лежеше под едно дърво. Съпругът й се беше надвесил над нея, пляскайки я леко по лицето. Когато видя, че е жива, той каза:

— Слава Богу!

Елън седна на земята с пулсираща болка в главата си. Огледа се и видя жалките останки, които доскоро представляваха самолет, пълен с човешки тела. Гледката бе потресаваща. Попита дрезгаво:

— Къде са другите?

— Мъртви са.

Тя погледна ужасено съпруга си.

— О, Господи! Не!

Той кимна с изкривено от мъка лице.

— Байрън, Сюзън, бебето, пилотите — всички.

Елън Скот отново затвори очи и произнесе безмълвна молитва.

„Защо Майлоу и аз бяхме пощадени? — запита се тя. Трудно й беше да разсъждава ясно. — Трябва да слезем и да поискаме помощ. Но е твърде късно. Всички са мъртви.“

Трудно й бе да повярва. Само преди няколко минути бяха така пълни с живот.

— Можеш ли да се изправиш?

— Мисля… че да.

Майлоу й помогна да се изправи. Тя постоя малко, за да отмине замайването й.

Майлоу се обърна и погледна към самолета. Пламъците започнаха да се увеличават.

— Да се махаме оттук — каза той. — Ще избухне всеки момент.

Те се отдалечиха, гледайки как гори самолетът. След малко резервоарите с горивото експлодираха и самолетът бе погълнат изцяло в пламъци.

— Чудо е, че оживяхме — каза Майлоу.

Елън гледаше горящия самолет. Нещо я тормозеше в периферията на съзнанието й, но мисленето й беше затруднено. Нещо за Скот Индъстриз. И изведнъж тя разбра.

— Майлоу?

— Да? — Той всъщност не слушаше.

— Това е съдба.

Вълнението в гласа й го накара да се обърне.

— Кое?

— Скот Индъстриз. Той принадлежи на теб сега.

— Не зная…

— Майлоу, Бог я остави на теб. — Гласът й бе пълен с ентусиазъм. — През целия си живот си живял в сянката на по-големия си брат.

Сега тя разсъждаваше ясно и свързано. Забрави болките в главата и тялото. Думите й напираха и цялата трепереше.

— Ти си работил за Байрън в течение на двадесет години, изграждайки компанията. Нейният успех се дължи на теб, но той признавал ли е някога това? Не. Това винаги е било неговата компания, неговият успех, неговите печалби. Е, сега ти най-после имаш шанса да покажеш на какво си способен.

Той я погледна ужасен.

— Елън, техните тела са… как можеш да мислиш за…

— Зная. Но ние не сме ги убили. Сега е наш ред, Майлоу. Сега можем да покажем на какво сме способни. Никой освен нас не може да има претенции към компанията. Тя е наша! Твоя!

В този момент се чу плач на бебе. Елън и Майлоу Скот размениха недоумяващи погледи.

— Това е Патриша. Тя е жива. О, Господи!

Откриха бебето близо до купчина храсти. По някакво чудо тя бе незасегната.

Майлоу я взе нежно и я притисна към себе си.

— Всичко е наред, скъпа — пошепна той. — Всичко ще бъде наред.

Елън застана до него с шокирано изражение на лицето.

— Ти… каза, че е мъртва.

— Трябва да е била в безсъзнание.

Елън се загледа в бебето продължително.

— Би трябвало да е загинала заедно с другите — каза тя с приглушен глас.

Майлоу я изгледа шокиран.