Сидни Шелдън - Пясъците на времето

— Моля, продължете, мис Дудаш.

Тя реши да си каже какво мисли.

— Истината е, че нямам много пари и ще загубя известно заплащане в завода и не мисля, че мога да си позволя всички тези болнични разходи. Не бих искала да досаждам на мистър Скот, но ако той би могъл да ми уреди един заем, аз ще го изплатя. — Тя видя изражението на лицето му и го изтълкува погрешно. — Съжалявам. Предполагам, че звучи сметкаджийски. Въпросът е, че спестявах за едно пътуване и… е, това разваля всичко. — Тя пое дълбоко дъх. — Това не е негов проблем. Ще се справя.

Сам Нортън едва не я целуна. Помисли си:

„Откога не съм попадал на истинска невинност? Това е достатъчно да възстанови вярата ми в жените.“

Той седна до леглото, изоставяйки професионалното поведение. Взе ръката й.

— Елън, чувствам, че ще станем големи приятели. Обещавам ти, че няма да имаш никакви проблеми с парите. Но първото нещо, което трябва да свършим, е да преминем през тази пресконференция. Искаме да се представиш в нея добре, така че… — Той спря за момент. — Ще бъда откровен. Работата ми е да се погрижа Скот Йндъстриз да се представи добре. Разбираш ли?

— Мисля, че да. Искате да кажете, че не би прозвучало твърде добре, ако кажа, че всъщност много не съм държала да спася Майлоу Скот? Би било по-добре, ако кажа нещо като: „Толкова обичам да работя за Скот Индъстриз, че когато Майлоу Скот попадна в опасност, знаех, че трябва да го спася, дори с риск за собствения си живот“.

— Да.

Тя се засмя.

— Добре. Ако това ви помогне. Но не искам да ви заблуждавам, мистър Нортън. Не зная какво ме накара да го сторя.

Той се усмихна.

— Това ще бъде наша тайна. Ще пусна лъвовете.

Имаше повече от двадесет репортери и фотографи от радиостанции, вестници и списания. Беше невероятна история и пресата възнамеряваше да я изстиска докрай. Не всеки ден се случва млада работничка да рискува живота си, за да спаси брата на шефа си. А обстоятелствата, че това бе Майлоу Скот, ни най-малко не разваляше историята.

— Мис Дудаш, каква ви бе първата мисъл, когато видяхте всичките тези железа да политат към вас?

Елън погледна към Сам Нортън и каза:

— Помислих си: „Трябва да спася мистър Скот. Никога не бих си простила, ако позволя да загине.“

Нортън видя, че Елън започва да се уморява, каза:

— Достатъчно, дами и господа. Благодарим ви много.

— Добре ли се справих?

— Беше чудесна. Сега си поспи.

Сънят й бе непостоянен. Сънува, че се намира във фоайето на Емпайър Стейт Билдинг, но пазачите не я пускат да се качи на върха, защото няма достатъчно пари за билет.

Същия следобед Майлоу, Скот посети Елън. Това я изненада. Бе чула, че живее в Ню Йорк.

— Чух, че пресконференцията е протекла много добре. Вие сте истинска героиня.

— Мистър Скот, трябва да ви кажа нещо. Не съм героиня. Не се замислих дали да ви спасявам. Аз… просто го направих.

— Зная. Сам Нортън ми каза.

— Добре, тогава…

— Елън, има различни видове героизъм. Вие не помислихте да ме спасявате, но го направихте инстинктивно, вместо да спасявате себе си.

— Аз… просто исках да знаете.

— Сам също ми каза, че се безпокоите за сметката от болницата.

— Е…

— Платена е. А що се отнася до загубата на надници — той се усмихна, — мис Дудаш, струва ми се, че не разбирате колко много ви дължа.

— Не ми дължите нищо.

— Лекарят ми каза, че напускате болница утре. Ще ми позволите ли да ви поръчам вечеря?

„Той не разбира — помисли Елън. — Не искам неговата милостиня. Или състраданието му.“

— Говоря сериозно, като казвам, че не ми дължите нищо. Благодаря ви, че се погрижихте за сметката от болницата. Сега ме квит.

— Добре. А сега мога ли да ви поръчам вечеря?

Така се започна. Майлоу Скот прекара в Гари една седмица, през която се виждаше с Елън всяка вечер. Майка й и баща й я предупреждаваха:

— Внимавай. Големите шефове не излизат с работнички, освен ако не искат нещо.

Така мислеше и Елън в началото, но Майлоу я накара да си промени отношението. Беше през цялото време безупречен джентълмен и в крайна сметка Елън прозря истината: „На него наистина му е приятно да бъде с мен.“

Докато Майлоу бе стеснителен и резервиран, тя бе пряма и открита. През целия си живот Майлоу бе обкръжен от жени, чиято изгаряща амбиция бе да станат част от мощната династия на Скот. Те си правеха своите сметки, Елън Дудаш бе първата напълно честна жена, която Майлоу бе срещал някога. Тя казваше точно това, което мисли. Бе умна, привлекателна и преди всичко — беше истинско удоволствие да си с нея. В края на седмицата те вече се бяха влюбили един в друг.