Сидни Шелдън - Пясъците на времето

„Рикардо и аз ще се женим…“

„Това е чудесно…“

„Какво става с тебе…“

Меган започна да отговаря и разбра, че няма знаци, с които да предаде нещата, които искаше да каже. Това трябваше да почака.

— Да тръгваме — каза Хайме. — Отвън ни чака закрита кола, която ще ни закара до Мендавиа. Ще оставим сестрите там и ще продължим.

Тръгнаха по пътеката, като Хайме държеше Ампаро за ръката.

Когато излязоха на паркинга, Рикардо каза:

— Хайме, Грасиела и аз ще се оженим.

По лицето на Хайме се разля широка усмивка.

— Това е чудесно! Моите поздравления. — Той се обърна към Грасиела: — Не бихте могли да изберете по-добър мъж.

Меган обхвана с ръце Грасиела.

— Много се радвам за вас двамата.

И си помисли:

„Лесно ли е било за нея да вземе решение да напусне манастира? За Грасиела ли се питам? Или се питам за себе си?“

Един помощник докладваше развълнувано на Акока:

— Били са видени в цирка преди по-малко от час. Докато успеем да закараме подкрепления, те са си отишли. Тръгнали са в закрита кола в бяло и синьо. Бяхте прав, полковник. Отправили са се към Мендавиа.

„Значи най-после се свършва“ — помисли Акока. Това бе едно вълнуващо преследване и трябваше да признае, че Хайме Миро бе достоен противник. — „Сега ОПУС МУНДО ще имат дори по-големи планове за мен.“

Акока наблюдаваше през силния бинокъл как синьо-бялата кола се появи иззад билото на един хълм и се насочи надолу към манастира. Тежко въоръжени войници се криеха между дърветата от двете страни на пътя и около самия манастир. Нямаше начин някой да избяга.

Когато колата приближи входа на манастира и удари спирачки, полковник Акока излая в радиостанцията си:

— Нападайте! Сега!

Операцията беше изпълнена перфектно. Два взвода войници, въоръжени с автоматично оръжие, блокираха шосето и заобиколиха колата. Акока се спря за момент, наблюдавайки сцената, като се наслаждаваше на своя успех. След това бавно се приближи към колата с пистолет в ръка.

— Заобиколени сте — извика той. — Нямате никакъв шанс. Излезте с вдигнати ръце. Един по един. Ако се опитате да се съпротивлявате, всички ще умрете.

Последва тишина, след което вратата на колата се отвори бавно и отвътре се появиха, треперейки, с ръце високо над главите, трима мъже и три жени.

Бяха непознати.

Високо над хълма над манастира Хайме и другите наблюдаваха как Акока и хората му нападат колата. Видяха как ужасените пътници излизат с вдигнати ръце. Сцената беше за тях като пантомима.

Хайме си представяше диалога:

„Кои сте вие?“

„Работим в един хотел в предградията на Логроньо.“

„Какво правите тук?“

„Един човек ни даде пет хиляди песети, за да закараме тази кола в манастира.“

„Какъв човек?“

„Не зная. Никога не съм го виждал преди.“

„Тази снимка негова ли е?“

„Да. Това е той.“

— Да се махаме оттук — каза Хайме.

Движеха се в голяма бяла кола обратно към Логроньо. Меган гледаше Хайме с учудване.

— Как разбрахте?

— Че полковник Акока ще ни чака при манастира? Той ми каза.

— Какво?

— Лисицата трябва да мисли като ловеца, Меган. Поставих се на мястото на Акока. Къде би поставил капан за мен? Направи точно това, което бих направил и аз.

— А ако не се беше появил?

— Тогава щяхме да ви заведем в манастира без проблеми.

— Какво ще стане сега? — попита Феликс.

Това беше най-важният въпрос за всички.

— За известно време Испания не е подходяща за никого от нас — реши Хайме. — Ще се отправим директно към Сан Себастиан и после във Франция. — Той погледна към Меган. — Там има Цистерциански манастири.

Бе повече от това, което Ампаро можеше да понесе.

— Защо не се откажете? Ако продължавате по този път, ще се лее още кръв, ще загинат още хора…

— Ти загуби правото си да говориш — каза остро Хайме. — Трябва да си благодарна, че си все още жива. — Обърна се към Меган: — Има десет планински прохода през Пиринеите, водещи от Сан Себастиан за Франция. Ще минем оттам.

— Твърде опасно е — възрази Феликс. — Акока ще ни търси в Сан Себастиан. Той очаква да пресечем границата с Франция.

— Ако е опасно… — започна Грасиела.

— Не се притеснявайте — увери я Хайме. — Сан Себастиан е баска територия.

Колата отново се приближаваше към покрайнините на Логроньо.

— Всички пътища към Сан Себастиан ще бъдат наблюдавани — предупреди Феликс. — Как мислиш да стигнем дотам?

Хайме беше вече решил.