Сидни Шелдън - Пясъците на времето

— Отлично.

Акока бе в повишено настроение. Капанът, който беше поставил, бе осигурен срещу грешки. Този път нямаше да има некадърни полицаи, които да провалят плановете му. Лично той ръководеше операцията. ОПУС МУНДО щяха да се гордеят с него. Още веднъж провери детайлите с офицерите си.

— Монахините пътуват с Миро и хората му. Важно е да ги хванем, преди да влязат в манастира. Ще бъдем пръснати в гората около него. Не се движете, докато не дам сигнал за действие.

— Какво да правим, ако Хайме Миро се съпротивлява?

Акока каза натъртено:

— Надявам се да се опита да се съпротивлява.

В стаята влезе ординарец.

— Извинете ме, полковник. Тук има един американец, който иска да говори с вас.

— Нямам време сега.

— Да, полковник. — Ординарецът се поколеба. — Казва, че се отнася за една от монахините.

— О? Американец ли казахте?

— Да, полковник.

— Изпратете го.

Момент по-късно Алън Тъкър бе въведен в стаята.

— Съжалявам, че ви безпокоя, полковник. Казвам се Алън Тъкър. Надявам се, че можете да ми помогнете.

— Да? Как, мистър Тъкър?

— Разбрах, че търсите една от монахините от Цистерцианския манастир — сестра Меган.

Полковникът се облегна назад в стола си, разглеждайки американеца.

— Какво ви засяга това?

— Аз също я търся. Много е важно да я открия.

„Интересно — помисли полковник Акока. — Защо е толкова важно за този американец да открие една монахиня?“

— Имате ли представа къде може да бъде тя?

— Не. Вестниците…

„Отново проклетата преса.“

— Може би ще ми кажете защо я търсите?

— Страхувам се, че не мога да обсъждам това.

— Тогава аз се страхувам, че не мога да ви помогна.

— Полковник… бихте ли ме информирали, ако я откриете?

Акока му отправи безизразна усмивка.

— Ще ви информирам.

Цялата сутрин следеше бягството на монахините. Пресата бе отразила измъкването на Хайме Миро и една от монахините във Виториа.

„Значи те са се отправили на север — помисли Алън Тъкър. — Най-добрата им възможност да се измъкнат от страната е вероятно Сан Себастиан. Ще трябва да се добера до нея. — Усещаше, че има проблеми с Елън Скот. — Лошо се справих с това — помисли си той. — Мога да компенсирам, като й доведа Меган.“

Приготви се да телефонира на Елън Скот.

Цирк „Жапон“ се помещаваше в огромна палатка в покрайнините на Логроньо. Десет минути преди началото на представлението палатката бе изпълнена. Меган, Хайме, Ампаро и Феликс си проправиха път през тълпата до своите запазени места. До Хайме имаше две празни места. Той погледна местата и каза:

— Нещо не е в ред. Рикардо и сестра Грасиела трябваше да бъдат тук. — Той се обърна към Ампаро: — Ти ли…?

— Не. Кълна се. Не зная нищо за това.

Светлините бяха намалени и представлението започна. Тълпата изрева и те се обърнаха към арената. Един велосипедист обикаляше в кръг, докато въртеше педалите, на рамото му скочи акробат. После, един по един изскочиха други артисти и се накачиха встрани и отзад на велосипеда, докато той се скри от погледа. Публиката аплодираше.

Последва номер с дресирана мечка, а след това с играч на въже. Публиката изпитваше огромно удоволствие от представлението. Но Хайме и другите бяха твърде нервни, за да му обръщат внимание. Времето минаваше.

— Ще почакаме още петнадесет минути — реши Хайме. — Ако не дойдат дотогава…

Чу се глас:

— Извинете… свободни ли са тези места?

Хайме погледна и видя Рикардо и Грасиела. Ухили се и каза:

— Да. Моля, заповядайте. — А след това шепнешком с облекчение: — Дяволски се радвам, че ви виждам.

Рикардо кимна към Меган, Ампаро и Феликс се огледа.

— Къде са другите?

— Не си ли чел вестниците?

— Вестници? Не. Бяхме в планината.

— Имам лоши новини — каза Хайме. — Рубио е в една затворническа болница.

Рикардо го погледна втренчено.

— Как…?

— Бил е намушкан с нож в един бар. Полицията го е хванала.

— По дяволите! — Рикардо замълча за момент, след това въздъхна: — Ще трябва да го измъкнем оттам, нали?

— Такъв е планът ми — съгласи се Хайме.

— Къде е сестра Лучия? — попита Грасиела. — А сестра Тереза?

Отговори Меган.

— Сестра Лучия е била арестувана. Била е… търсена е била за убийство. Сестра Тереза е мъртва.

Грасиела се прекръсти.

— О, Господи!

На арената един клоун ходеше по въже, като носеше пудели във всяка ръка и две сиамски котки в огромните си джобове. Кучетата се опитваха да хванат котките, при което въжето силно се люлееше. Публиката ревеше. Трудно беше да се чуе нещо от шума на тълпата. Меган и Грасиела имаха да си кажат толкова много неща. Почти едновременно те започнаха да говорят на езика с жестове от манастира. Другите ги гледаха изумени.