Сидни Шелдън - Лекарки

Аптекарят я погледна и кимна.

— За момент само.

— Благодаря.

„Стъпка първа.“

След обяд Малори се отби в болницата. Остана там не повече от десет минути и когато си тръгваше, носеше малко пакетче.

„Стъпка втора.“

Малори бе уредил да вечерят с Кет в „Трейдър Вик“ и вече я чакаше, когато тя пристигна. Гледаше я, докато се приближаваше към масата, и си мислеше: „Това е последната вечеря, кучко.“

Стана и й се усмихна топло.

— Здрасти, кукло. Изглеждаш прекрасно.

И трябваше да признае, че беше вярно. Изглеждаше страхотно. „Би могла да стане модел. И е фантастична в леглото. Единственото, което й липсва — помисли си Кен, — са около двадесет милиона долара.“

Кет за пореден път забеляза как останалите жени в ресторанта гледат Кен и й завиждат. Но той бе вперил очи единствено в нея. Беше онзи Кен, когото обичаше, сърдечен и внимателен.

— Как ти мина денят? — попита.

Тя въздъхна.

— Натоварен. Три операции сутринта и две следобеда. — Наведе се напред. — Знам, че е твърде рано, но се кълна, че усетих бебето да рита, когато се обличах.

Малори се усмихна.

— Може би иска да излезе.

— Трябва да ида на ултразвук и да разберем дали е момче или момиче. След това мога да започна да му купувам дрешки.

— Страхотна идея.

— Кен, нека да определим дата за сватбата. Бих искала да се оженим възможно най-скоро.

— Няма проблеми — каза Малори непринудено. — Ще подадем документи другата седмица.

— Това е чудесно! — Изведнъж й хрумна нещо. — Може би ще успеем да си вземем няколко почивни дни и да идем някъде по време на медения си месец. Не много далеч… до Орегон или Вашингтон.

„Грешиш, бебчо. Моят меден месец е през юни, на яхтата ми във френската Ривиера.“

— Звучи примамливо. Ще поговоря с Уолас.

Кет стисна ръката му.

— Благодаря ти — каза дрезгаво. — Ще бъда най-добрата съпруга в света.

— Сигурен съм — усмихна се Малори. — Сега си изяж зеленчуците. Искаме здраво бебе, нали?

Напуснаха ресторанта в девет часа вечерта. Когато се приближаваха към блока на Кет, Малори попита:

— Сигурна ли си, че Пейдж и Хъни не са си у дома?

— Абсолютно — отвърна Кет. — Пейдж е дежурна в болницата, а на Хъни казах, че искаме да сме сами.

„По дяволите!“

Тя забеляза изражението на лицето му.

— Нещо не е наред ли?

— Не, бебчо. Казах ти, просто искам частният ни живот да си бъде само наш. — „Ще трябва да внимавам — помисли си той. — Много да внимавам.“ — Да побързаме.

Нетърпението му сгря Кет.

В апартамента Малори каза:

— Да идем в спалнята.

Кет се ухили.

— Идеята ти ми харесва.

Малори я наблюдаваше, докато се събличаше. „Има страхотна фигура. Бебето ще я развали.“

— Ти няма ли да се съблечеш, Кен?

— Разбира се. — Той се сети за онзи път, когато го бе накарала да се съблече и си беше отишла. Е, сега щеше да си плати.

Съблече се бавно. „Дали ще се справя в леглото? — почуди се. Почти трепереше от нерви. — Онова, което ще сторя, е нейна вина. Не е моя. Дадох й възможност да се измъкне, ала тя бе твърде глупава да се възползва.“

Плъзна се до нея в леглото и усети как топлото й тяло се притисна до неговото. Започнаха да се галят и той усети надигащата се възбуда. Проникна в нея и тя застена:

— О, миличък… толкова е прекрасно… — Ритъмът на движенията й се ускоряваше. — Да… да… о, Божичко!… Не спирай… — Тялото й се разтърси от спазми, после потрепера и притихна в ръцете му.

Кет се обърна тревожно към него. — Ти успя ли?…

— Разбира се — излъга Малори. Беше твърде напрегнат. — Какво ще кажеш да пийнем нещо?

— Не, не бива. Бебето…

— Но сега празнуваме, сладка. Една глътка няма да ти навреди.

Кет се поколеба.

— Добре. Само глътка. — И се надигна да стане.

Малори я спря.

— Не, не, остани в леглото, мамче. Трябва да свикнеш да те глезят.

Кет го проследи с очи, докато отиваше към всекидневната, и си помисли: „Аз съм най-голямата късметлийка на света!“

Малори приближи малкия бар и наля уиски в две чаши. Хвърли поглед към спалнята, за да се увери, че не се виждаше какво прави, после се приближи до канапето, където бе оставил сакото си. Извади от джоба някакво шишенце и изля съдържанието му в чашата на Кет. Върна се до бара, разбърка питието на Кет и го помириса. Нямаше никакъв мирис. Отнесе двете чаши в спалнята и подаде едната на Кет.

— Хайде да вдигнем тост за нашето бебе — каза тя.

— Добре. За нашето бебе!

Кен наблюдаваше как отпива от питието си.

— Ще си намерим някъде хубав апартамент — изрече Кет унесено. — Ще наредя детска стая. Ще го разглезим до безобразие, нали? — Тя отпи още веднъж.