Сидни Шелдън - Лекарки

— Мога ли да вляза?

— Да. Какво има?

— Познавате ли някоя доктор Хънтър?

— Разбира се. — По лицето му премина тревога. — Да не се е случило нещо с Кет?

— Били ли сте заедно тази вечер?

— Да. Господи! Кажете ми какво се е случило! Добре ли е?

— Боя се, че нося лоши новини. Доктор Хънтър е мъртва.

— Мъртва? Не ви вярвам. Как?

— Очевидно се е опитала да си направи сама аборт и нещо е объркала.

— О, Господи! — Малори се свлече в едно кресло. — Вината е моя.

Инспекторът го наблюдаваше внимателно.

— Ваша ли?

— Да. Аз… ние с доктор Хънтър щяхме да се женим. Казах й, че според мен сега не е най-подходящият момент да роди детето. Исках да почакаме и тя се съгласи. Предложих й да иде в болницата, но сигурно е решила да… аз… не мога да повярвам.

— В колко часа се разделихте с доктор Хънтър?

— Трябва да е било около десет. Оставих я у тях и си тръгнах.

— Не влязохте ли в апартамента?

— Не.

— Разговаря ли с вас доктор Хънтър за онова, което е смятала да направи?

— Искате да кажете за… Не. Нито дума.

Инспектор Бърнс извади визитна картичка.

— Ако решите, че нещо друго би могло да ни бъде от полза, докторе, ще ви моля да ми се обадите.

— Разбира се. Аз… нямате представа какъв удар е това за мен.

Пейдж и Хъни будуваха цяла нощ, обсъждайки случилото се, като прехвърляха всичко отново и отново в състояние на шок и с недоверие.

В девет часа дойде инспектор Бърнс.

— Добро утро. Исках да ви кажа, че разговарях с доктор Малори миналата нощ.

— И?

— Той каза, че са били на вечеря, а после я е оставил и си е отишъл у дома.

— Лъже — каза Пейдж. Тя мислеше трескаво. — Чакайте! Открити ли са следи от семенна течност в тялото на Кет?

— Междувпрочем, да.

— Ето — рече Пейдж, настръхнала, — това доказва, че лъже. Той си е легнал с нея и…

— Ходих да говоря с него и по този въпрос сутринта. Твърди, че са правили секс, преди да идат на вечеря.

— О! — Тя не искаше да отстъпи. — По кюретата, с която я е убил, би трябвало да има негови отпечатъци. — Гласът й звучеше възбудено. — Намерихте ли отпечатъци?

— Да, докторе — каза той търпеливо. — Нейните.

— Това е невъз… Чакайте! Значи е сложил ръкавици и след като е свършил, е оставил нейните отпечатъци по кюретата. Как ви се струва?

— Като предположение на човек, който гледа твърде често полицейски сериали по телевизията.

— Тоест не вярвате, че Кет е била убита?

— Боя се, че не.

— Направиха ли аутопсия?

— Да.

— И?

— Съдебният лекар констатира случайна смърт. Доктор Малори ми каза, че е решила да не ражда бебето, така че очевидно е…

— Влязла в банята и се е заклала, така ли? — прекъсна го Пейдж. — За Бога, инспекторе! Тя беше лекарка, хирург! Няма начин да си направи подобно нещо.

Инспектор Бърнс рече замислено:

— Вие смятате, че Малори я е предумал да абортира, опитал се е да й помогне, а после си е отишъл, когато нещата са тръгнали на зле, така ли?

Пейдж поклати глава.

— Не. Кет никога нямаше да се съгласи. Той предумишлено я е убил. — Тя започна да размишлява на глас. — Кет беше яка. Трябвало е да бъде в безсъзнание, за да може той да направи с нея онова… което е направил.

— При аутопсията не намерихме никакви следи от удари или пък нещо, от което да изгуби съзнание. Нямаше белези от душене по врата…

— Имаше ли някакви следи от приспивателно или…

— Нищо. — Той забеляза изражението по лицето на Пейдж. — Не ми изглежда да е убийство. Мисля, че доктор Хънтър е преценила погрешно и… Съжалявам.

Тя го проследи с очи до вратата.

— Чакайте! — спря го Пейдж. — Имате мотив.

Той се обърна.

— Всъщност не. Малори твърди, че се е съгласила да направи аборт. Не ни остава почти нищо, нали?

— Само дето е убийство — каза Пейдж упорито.

— Докторе, не разполагаме с доказателства. Единствено с неговите думи за решението на жертвата, а тя е мъртва. Наистина съжалявам.

Инспектор Бърнс затвори вратата подире си.

„Няма да оставя Кен Малори да се измъкне безнаказано“, помисли си тя отчаяно.

Джейсън дойде да види Пейдж.

— Научих за случилото се — каза той. — Не мога да повярвам! Как е могла да си направи такова нещо?

— Не го е направила — отвърна Пейдж. — Убили са я. — И разказа на Джейсън за разговора си с инспектор Бърнс. — Полицията няма да предприеме нищо. Мислят, че е нещастен случай. Джейсън, аз съм виновна, че Кет е мъртва.

— Ти ли?

— Преди всичко аз я предумах да тръгне с Малори. Тя не искаше. Започна като глупава шега, а после тя… тя се влюби в него. О, Джейсън!