Сидни Шелдън - Лекарки

— Но…

— Има ли още нещо, докторе?

Пейдж го погледна безпомощно. Изчезна и последната й надежда. Кен Малори щеше да се измъкне.

— П… предполагам, че не. Щом не сте намерили никакви химикали в тялото й, тогава не…

— Не съм казвал, че не съм намерил никакви химикали.

Тя го стрелна с очи.

— Открихте ли нещо?

— Слаба следа от трихлоретилен.

Тя сбърчи вежди.

— И какво би могъл да предизвика?

Той сви рамене.

— Нищо. Това е болкоуспокояващо лекарство. Не може да приспи никого.

— Разбирам.

— Съжалявам, че не мога да ви помогна.

Пейдж кимна.

— Благодаря ви.

Тя крачеше по дългия антисептичен коридор, извеждащ от моргата навън, потисната, с чувство, че пропуска нещо. Толкова беше сигурна, че Кет е била упоена с хлоралхидрат.

„Намерили следи само от трихлоретилен. Той не може да приспи никого. Но защо е имало трихлоретилен в тялото на Кет? Кет не вземаше никакви лекарства.“ Пейдж спря насред коридора, а умът й трескаво заработи.

Щом пристигна в болницата, отиде направо в медицинската библиотека на петия етаж. Намери трихлоретилена в справочника след по-малко от минута. Описанието гласеше: „Безцветна, прозрачна, летлива течност, със специфично тегло 1,47 при 59 градуса по Фаренхайт. Халогениран въглеводород с химическа формула CCl CCl: CHCl.“

И на последния ред откри онова, което търсеше. „При метаболизиране на хлоралхидрата се получава като страничен продукт трихлоретилен.“

— Инспекторе, дошла е доктор Тейлър.

— Пак ли? — Изкушаваше се да я върне. Преследваше я натрапчиво зле скалъпената й теория по въпроса. Трябваше да сложи край на това. — Нека влезе.

Когато Пейдж пристъпи в кабинета му, инспектор Бърнс каза:

— Вижте какво, докторе, вече отивате твърде далече. Доктор Долан ми се обади да се оплаче за…

— Знам как го е направил Кен Малори! — Гласът й пресекваше от възбуда. — В тялото на Кет е имало трихлоретилен.

Той кимна.

— Доктор Долан ми каза. Но той твърди, че не би могла да изгуби съзнание от него. Той…

— Хлоралхидратът се превръща в трихлоретилен! — изрече Пейдж тържествуващо. — Малори е излъгал, че не се е връщал в апартамента с Кет. Сложил е хлоралхидрат в питието й. Хлоралхидратът няма никакъв вкус, когато се смеси с алкохола, и му трябват само няколко минути, за да подейства. После, щом е изгубила съзнание, той я е убил и е направил така, че да изглежда като неуспешен аборт.

— Докторе, ако ми позволите да се намеся, това са само куп предположения.

— Не, не са. Написал е рецептата за пациент на име Спирос Леватис, но не му е давал хлоралхидрат.

— Откъде знаете?

— Просто не би могъл. Проверих случая на Спирос Леватис. Той има еритроцита порфирия.

— Какво е това?

— Генетично заболяване на обмена. Проявява се със светобоязън и рани, хипертония, тахикардия и още някои неприятни симптоми. Получава се в резултат на дефектен ген.

— Продължавам да не разбирам.

— Доктор Малори не е давал на пациента си хлоралхидрат, защото е щял да го убие! Хлоралхидратът е противопоказан при порфирия. Веднага би причинил конвулсии.

Инспектор Бърнс за пръв път бе впечатлен.

— Вие май наистина сте си подготвили домашното, а?

Пейдж продължи да настоява.

— Защо според вас Кен Малори ще ходи в отдалечена аптека да изпълнява рецепта за лекарство, което знае, че не може да даде на пациента? Трябва да го арестувате.

Инспекторът барабанеше с пръсти по писалището.

— Не е чак толкова просто.

— Трябва да…

Инспектор Бърнс вдигна ръка.

— Добре. Ще ви кажа какво ще предприема. Ще съобщя в кабинета на районния прокурор и ще видя дали там смятат, че имаме основание за арест.

Пейдж разбра, че повече не можеше да направи нищо.

— Благодаря ви, инспекторе.

— Ще ви се обадя.

След като Пейдж Тейлър си отиде, инспектор Бърнс обмисли разговора им. Нямаше твърди доказателства против д-р Малори, само подозренията на една упорита жена. Той прехвърли наум фактите, с които разполагаше. Д-р Малори бил сгоден за Кет Хънтър. Два дни след смъртта й се сгодил за дъщерята на Алекс Харисън. Интересно, но не и противозаконно.

Малори му бе казал, че оставил д-р Хънтър пред входната й врата и не се бил качвал в апартамента. В тялото й бе намерена семенна течност, но той имаше приемливо обяснение за това.

После идваше въпросът с хлоралхидрата. Малори бе написал рецепта за лекарство, което би умъртвило пациента му. Беше ли извършил убийство? Или не беше?