Сидни Шелдън - Лекарки

— Здрасти, Пейдж. Да забравим миналото. Какво ще кажеш?

Пейдж сви рамене.

— Добре.

— Не е ли ужасна тази история с Кен Малори? — попита той.

— Да — отвърна Пейдж.

Кейн я гледаше лукаво.

— Можеш ли да си представиш лекар да убие преднамерено човешко същество? Чудовищно е, нали?

— Да.

— Между другото — подметна той, — поздравления. Научих, че си милионерка.

— Не виждам…

— Имам билети за театър тази вечер, Пейдж. Мислех си защо да не идем двамата.

— Благодаря — каза Пейдж. — Вече съм ангажирана с друг.

— Тогава ти предлагам да се разангажираш.

Тя го погледна изненадано.

— Моля?

Кейн се приближи до нея.

— Наредих да се направи аутопсия на Джон Кронин.

Пейдж усети как сърцето й заби по-бързо.

— Е и?

— Той не е умрял от сърце. Някой му е дал твърде голяма доза инсулин. Предполагам, че този някой не си е и помислял, че ще има аутопсия.

Устата на Пейдж изведнъж пресъхна.

— Ти беше при него, когато умря, нали?

Тя се поколеба.

— Да.

— Само аз знам за това и съм единственият, който има резултатите. — Той потупа ръката й. — И мълча като риба. Та за тези билети за довечера…

Пейдж се изскубна.

— Не!

— Сигурна ли си, че съзнаваш какво вършиш?

Тя си пое дълбоко въздух.

— Да. Сега, ако ме извиниш.

И си тръгна: Кейн я изгледа и лицето му помрачня. Обърна се и се запъти към кабинета на д-р Бенджамин Уолас.

В един часа през нощта я събуди телефонът в апартамента.

— Отново се държа като лошо момиче.

Беше същият дрезгав глас, престорен на задъхан шепот, но този път Пейдж го позна. „Господи — помисли си тя. — Права бях да се плаша.“

На другата сутрин, когато Пейдж пристигна в болницата, я чакаха двама мъже.

— Доктор Пейдж Тейлър?

— Да.

— Трябва да дойдете с нас. Арестувана сте за убийството на Джон Кронин.

Течеше последният ден от процеса. Адвокатът на ответничката Алън Пен обобщаваше случая пред съдебните заседатели.

— Дами и господа, чухте многобройни показания относно компетентността и некомпетентността на доктор Тейлър. Е, съдия Йънг ще ви каже, че процесът не се води във връзка с това. Убеден съм, че срещу всеки лекар, който не одобрява работата й, можем да изправим десетина, които я одобряват. Но не в това е въпросът. Пейдж Тейлър е изправена на съд заради смъртта на Джон Кронин. Тя призна, че му е помогнала да умре. Направила го е, защото е изпитвал ужасни болки и я е помолил да го стори. Това се нарича еутаназия, която все по-широко се възприема в целия свят. През изминалата година Върховният съд на Калифорния потвърди правото на умствено здравия зрял човек да откаже или поиска спиране на медицинско лечение под каквато и да било форма. Защото именно съответното лице ще трябва да живее или умре благодарение на избраното или отхвърлено лечение.

Той потърси реакцията на съдебните заседатели.

— Еутаназията е престъпление на състраданието, на милосърдието и, осмелявам се да твърдя, се практикува в една или друга форма във всички болници по света. Прокурорът иска смъртна присъда. Не го оставяйте да смесва нещата. Никога не е имало смъртно наказание за еутаназия. Шестдесет и три процента от американците смятат, че еутаназията трябва да бъде законна, и в осемнадесет щата на тази страна тя е законна. Въпросът е имаме ли право да принуждаваме безпомощните пациенти да живеят в болки, като ги заставяме да продължават да живеят и да страдат? Проблемът се усложнява от големите постижения в медицината. Ние предадохме грижата за пациентите на машините. Машините нямат милост. Когато кон си счупи крак, ние го спасяваме от страданията му, като го застрелваме. Когато обаче имаме работа с човешко същество, осъждаме него или нея на полуживот, който всъщност е ад. Доктор Тейлър не е решавала кога да умре Джон Кронин. Джон Кронин е взел решението. Не изпадайте в грешка, извършеното от доктор Тейлър е било акт на милосърдие. Тя пое пълната отговорност за това. Но бъдете сигурни, че не е знаела нищо за завещаните пари. Направила го е от състрадание. Джон Кронин е имал болно сърце и неизлечима, фатална форма на рак, проникнал в цялото му тяло, каращ го да агонизира. Задайте си само един въпрос. При подобни обстоятелства бихте ли пожелали да продължите да живеете? Благодаря ви.

Той седна до Пейдж.

Гюс Венабъл се изправи и застана пред съдебните заседатели.

— Състрадание? Милосърдие? — Той погледна към Пейдж и поклати глава, после се обърна отново към съдебните заседатели. — Дами и господа, практикувам право повече от двадесет години и трябва да ви кажа, че през цялото това време никога… ама никога… не съм срещал случай на по-хладнокръвно предумишлено убийство от корист.