Сидни Шелдън - Лекарки

— Това е доктор Едуардс. Нуждаем се от вашия съвет, доктор Малори.

— Какъв е проблемът?

Стажант-лекарят обясни.

— Пациентът страда от еритроцитна порфирия и доктор Едуардс настоява да му даде успокоително.

— Не виждам в това никакъв проблем.

— Благодаря ви — рече д-р Едуардс. — Човекът не е мигнал четиридесет и осем часа. Аз му предписах хлоралхидрат, за да си почине малко и…

Малори го гледаше смаяно.

— Вие с всичкия ли сте си? Това може да го убие! Той ще получи конвулсии, тахикардия и може би ще умре. Къде сте учили медицина?

Мъжът погледна Малори и продума тихо:

— Не съм учил. — Показа му значката си. — Работя в отдела за убийства на полицейското управление на Сан Франциско. — Погледна човека в леглото. — Записа ли думите му?

Другият измъкна изпод възглавницата магнетофон.

— Записах ги.

Малори местеше поглед от единия към другия, бърчейки чело.

— Не разбирам. Какво означава това? Какво става?

Инспекторът се обърна към Малори.

— Доктор Малори, арестуван сте за убийството на доктор Кет Хънтър.

Заглавието в „Сан Франциско Кроникъл“ гласеше: ЛЕКАР, АРЕСТУВАН ЗА УБИЙСТВО В ЛЮБОВЕН ТРИЪГЪЛНИК. В материала се описваха надълго и нашироко трагичните обстоятелства по случая.

Малори прочете вестника в килията си. Тръсна го на масата.

Съседът му по килия подхвърли:

— Май са те пипнали кофти, приятелче.

— Не си въобразявай — каза Малори уверено. — Имам връзки, познавам влиятелни личности, които ще ми осигурят най-добрия проклет адвокат в света. Ще изляза оттук за двадесет и четири часа. Трябва само да се обадя по телефона.

Семейство Харисън четяха вестника на закуска.

— Господи! — извика Лорън. — Кен! Не мога да повярвам!

До масата се приближи икономът.

— Извинете ме, мис Харисън. Доктор Малори иска да говори с вас по телефона. Мисля, че звъни от затвора.

— Ще се обадя. — Лорън се надигна от масата.

— Стой си на мястото и си довърши закуската — каза Алекс Харисън твърдо. После се обърна към иконома. — Не познаваме никакъв доктор Малори.

Пейдж прочете вестника, докато се обличаше. Малори щеше да бъде наказан за ужасното нещо, което беше извършил, но тя не почувства удовлетворение. Каквото и да му направеха, това нямаше да върне Кет.

На вратата се позвъни и Пейдж отиде да отвори. Пред нея стоеше съвсем непознат мъж. Беше облечен в тъмен костюм и носеше куфарче за документи.

— Доктор Тейлър?

— Да…

— Казвам се Родерик Пелам. Аз съм адвокат във фирмата „Ротман енд Ротман“. Може ли да вляза?

Пейдж бе озадачена.

— Да.

Покани го във всекидневната.

— За какво искате да говорите с мен?

Наблюдаваше го, докато отвори куфарчето и Извади някакви документи.

— Вие, разбира се, знаете, че сте основният наследник по завещанието на Джон Кронин?

Пейдж го погледна неразбиращо.

— За какво говорите? Сигурно е станала някаква грешка.

— О, няма грешка. Мистър Кронин ви е оставил сумата от един милион долара.

Пейдж се свлече в креслото, съкрушена, и си спомни.

„Трябва да идеш в Европа. Направи ми една услуга. Иди в Париж… отседни в «Крийон», вечеряй в «Максим», поръчай си голяма, дебела пържола и бутилка шампанско и докато ядеш пържолата и пиеш шампанското, искам да мислиш за мен.“

— Само подпишете тук, а ние ще се погрижим за необходимите формалности.

Пейдж вдигна поглед.

— Аз… аз не знам какво да ви кажа. Аз… той имаше семейство.

— Според завещанието те ще получат само остатъка от онова, което е притежавал, една неголяма сума.

— Не мога да приема това — поклати глава Пейдж.

Пелам вдигна вежди изненадан.

— Защо не?

Тя нямаше отговор. Джон Кронин бе пожелал да завещае парите си на нея.

— Не знам. Това… струва ми се някак си неетично. Той беше мой пациент.

— Е, аз ще ви дам чека. А вие решавайте какво ще правите с него. Само подпишете тук:

Пейдж подписа документа като замаяна.

— Довиждане, докторе.

Тя го изгледа, докато излизаше, и остана да мисли за Джон Кронин.

Из цялата болница се говореше за наследството на Пейдж. Тя се бе надявала някак си да не се вдига шум. Все още не бе решила какво да прави с парите. „Те не ми принадлежат — мислеше си. — Той има семейство.“

Емоционално Пейдж още не беше готова да се върне на работа, но някой трябваше да се грижи за пациентите й. Сутринта по график й предстоеше операция. Артър Кейн я чакаше в коридора. Не си бяха продумали от инцидента с обърнатите рентгенови снимки. Въпреки че Пейдж нямаше доказателство, че е бил Кейн, епизодът с разрязаните гуми я беше изплашил.