Сидни Шелдън - Лекарки

Съдия Йънг удари с чукчето.

— Моля адвокатът и прокурорът да се приближат към съдийската маса.

Пен и Венабъл се подчиниха.

— Това е съвсем нередно, ваша милост. Аз възразявам…

— Прав сте, че е нередно, мистър Пен, но грешите, че е безпрецедентно. Мога да цитирам десетки случаи из цялата страна, когато на свидетели са им разрешавали да дадат показания при специални обстоятелства. Всъщност, ако толкова се интересувате от прецедентите, можете да проверите стенограмата на едно дело, гледано в същата тази зала преди пет години. Тогава председателствах съдийския състав — каза съдия Йънг.

Алън Пен преглътна.

— Значи ли това, че ще му позволите да даде показания?

Съдия Йънг се замисли.

— След като доктор Баркър е свидетел по случая и физически бе възпрепятстван да се яви по-рано, в интерес на правосъдието ще разреша да бъде разпитан като свидетел.

— Възразявам! Няма доказателства, че свидетелят е в състояние да даде показания. Настоявам комисия от психиатри…

— Мистър Пен, в тази съдебна зала не се настоява. Тук се моли. — Тя се обърна към Гюс Венабъл. — Можете да разпитате свидетеля си.

Алън Пен остана съкрушен. „Всичко свърши — помисли си той. — Делото ни отиде на кино.“

Гюс Венабъл се обърна към служителя.

— Доведете доктор Баркър.

Вратата се отвори бавно и д-р Лорънс Баркър се появи в съдебната зала. Той беше в инвалидна количка. Главата му бе наклонена на една страна и лицето му бе изкривено от слаба парализа.

Всички наблюдаваха как избутаха бледата крехка фигура с количката насред залата. Когато минаваше покрай Пейдж, той я погледна.

Погледът не беше дружелюбен и Пейдж си спомни последните му думи: „Коя, по дяволите, си въобразявате, че сте?…“

След като Лорънс Баркър стигна пред съдийската маса, съдия Йънг се наведе и попита благо:

— Доктор Баркър, в състояние ли сте днес да дадете показания?

Баркър заговори, заваляйки леко думите:

— В състояние съм, ваша милост.

— Наясно ли сте какво става в тази съдебна зала?

— Да, ваша милост. — Той погледна към мястото, където седеше Пейдж. — Тази жена я съдят за убийство на пациент.

Пейдж трепна като от удар. „Тази жена!“

Съдия Йънг взе решение. Тя се обърна към съдебния пристав.

— Бихте ли заклели свидетеля, моля?

Когато д-р Баркър се закле, съдия Йънг каза:

— Можете да останете в количката, доктор Баркър. Прокурорът ще продължи и аз ще разреша на защитника да ви подложи на кръстосан разпит.

Гюс Венабъл се усмихна.

— Благодаря, ваша милост. — Той отиде до инвалидната количка. — Няма да ви бавим много, докторе, съдът дълбоко цени готовността ви да свидетелствате при тези тежки обстоятелства. Запознати ли сте с показанията, които бяха дадени тук през последния месец?

Д-р Баркър кимна.

— Следях ги по телевизията и във вестниците и ми се повдигаше от тях.

Пейдж зарови лице в ръцете си.

Гюс Венабъл с мъка скри триумфа си.

— Сигурен съм, че мнозина от нас изпитват същите чувства, докторе — каза той с тон на праведник.

— Дойдох тук, защото искам да възтържествува справедливостта — заяви Баркър.

Венабъл се усмихна.

— Точно така. Същото искаме и ние.

Лорънс Баркър пое дълбоко въздух и когато заговори, гласът му бе изпълнен с гняв.

— Тогава как изобщо, по дяволите, можете да съдите доктор Тейлър?

Венабъл помисли, че не го е разбрал.

— Моля?

— Този процес е фарс!

Пейдж и Алън Пен си размениха смаяни погледи. Гюс Венабъл побледня.

— Доктор Баркър…

— Не ме прекъсвайте — озъби се Баркър. — Вие използвахте показанията на много предубедени и завистливи хора, за да нападате един блестящ хирург. Тя…

— Момент само! — Гюс Венабъл усети как го обхваща паника. — Нима не сте критикували способностите на доктор Тейлър толкова сурово, че тя най-сетне решила да напусне болницата „Ембаркадеро“?

— Да.

Гюс Венабъл се почувства по-добре.

— Е, тогава — каза той покровителствено — как можете да твърдите, че Пейдж Тейлър е блестящ хирург?

— Защото това е истината. — Баркър се обърна, за да погледне Пейдж, и заговори на нея, като че ли бяха сами в съдебната зала. — Някои са родени да бъдат лекари. Вие сте от тези редки хора. Още от самото начало разбрах колко сте способна. Бях суров с вас… може би твърде суров… защото бяхте добра. Бях взискателен към вас, защото исках самата вие да бъдете взискателна към себе си. Исках да бъдете съвършена, тъй като в нашата професия няма място за грешки. Никакво.