Сидни Шелдън - Лекарки

Пейдж поглъщаше всяка дума, напрегната и бледа.

— Защитникът говореше за еутаназия. Дали пък доктор Тейлър не е действала, водена от чувство на състрадание? Аз не мисля така. Доктор Тейлър и свидетелите дадоха показания, според които Джон Кронин е имал още само няколко дни живот. Защо не го е оставила да изживее тези дни? Може би защото доктор Тейлър се е опасявала, че мисис Кронин би могла да научи за промяната в завещанието на своя съпруг и да сложи край на това. Налице е забележително съвпадение — незабавно след като мистър Кронин променя завещанието си и оставя на доктор Тейлър сумата от един милион долара, тя му дава свръхдоза инсулин и го убива. За кой ли път ответничката се самоосъди със собствените си думи. Тя твърдеше, че била в дружески отношения с Джон Кронин, че той я харесвал и уважавал. Но вие чухте тук свидетелите, които заявиха, че той е мразел доктор Пейдж Тейлър, че я е наричал „онази кучка“ и не й е разрешавал да го докосва с „шибаните си лапи.“

Гюс Венабъл отново погледна ответничката. По лицето на Пейдж бе изписано отчаяние. После се обърна пак към съдебните заседатели.

— Един адвокат даде показания за реакцията на доктор Тейлър, когато разбрала за завещаните й един милион долара. „Неетично е. Той беше мой пациент.“ Но грабнала парите. Имала е нужда от тях. У дома имала цяло чекмедже с туристически брошури — Париж, Лондон, Ривиерата. И не забравяйте, че не е отишла в туристическата агенция, след като е научила за парите. О, не. Планирала е тези пътувания преди това. Трябвали са й само пари и възможност и Джон Кронин й осигурил и двете. Безпомощен, умиращ човек, когото тя можела да контролира. В ръцете й е бил пациент, който според нейните признания изпитвал ужасни болки… всъщност агонизирал по собствените й думи. Сигурно си представяте колко е трудно човек да мисли разумно, раздиран от такива болки. Не знаем как доктор Тейлър е склонила Джон Кронин да промени завещанието си, да лиши от него семейството, което обичал, и да я направи единствен свой наследник. Знаем само, че я е повикал при себе си в онази фатална нощ. За какво са си говорили? Дали й е предложил милион долара, за да го освободи от страданията? Трябва да имаме предвид и такава възможност. И в двата случая обаче това е хладнокръвно убийство. Дами и господа, знаете ли по време на този процес кой даде най-утежняващите вината показания? — Той драматично посочи с пръст Пейдж. — Самата ответничка! Ние чухме как е направила незаконно преливане на кръв и после фалшифицирала датата. Тя не отрече този факт. Каза, че никога не е убивала пациент с изключение на Джон Кронин, ала свидетелите потвърдиха, че доктор Баркър, един уважаван от всички лекар, я е обвинил в убийство на пациент. За съжаление, дами и господа, Лорънс Баркър е прекарал удар и не може да даде сега тук показания срещу ответничката. Но нека ви напомня мнението на доктор Баркър за обвиняемата. Ето показанията на доктор Питърсън във връзка с пациент, опериран от доктор Тейлър. Той зачете стенограмата.

— „Въпрос: доктор Баркър дойде ли в операционната, докато траеше операцията?

— Да.

— И каза ли нещо доктор Баркър на доктор Тейлър? Отговор: «Вие го убихте.»“

— А ето и показанията на сестра Бери: „Въпрос: помолих ви за нещо конкретно, от онова, което сте чували доктор Баркър да казва на доктор Тейлър. Отговор: той й рече, че е некомпетентна… А веднъж й каза, че не би позволил да оперира и кучето му.“

Гюс Венабъл вдигна очи.

— Или има някакъв заговор, по силата на който всички тези уважавани лекари и сестри лъжат по адрес на ответничката, или пък доктор Тейлър е лъжкння. И не само лъжкиня, а патологична…

Задната врата на съдебната зала се отвори и забързано влезе един служител. Той поспря за миг, колебаейки се. После тръгна по пътеката към Гюс Венабъл.

— Сър…

Гюс Венабъл се обърна вбесен.

— Не виждате ли, че…

Служителят прошепна нещо на ухото му. Гюс Венабъл го зяпна смаян.

— Какво? Това е чудесно!

Съдия Йънг се наведе напред и каза заплашително тихо:

— Извинете, че ви прекъсвам, но какво всъщност си въобразявате, че правите?

Гюс Венабъл се обърна възбудено към съдийката.

— Ваша милост, току-що ме информираха, че доктор Лорънс Баркър чака пред съдебната зала. Той е в инвалидна количка, но е в състояние да даде показания. Бих искал да го призова като свидетел.

Съдебната зала забръмча като кошер. Алън Пен скочи на крака.

— Възразявам! — провикна се той. — Прокурорът произнася обвинителната си реч. Няма прецедент за призоваване на свидетел толкова късно. Аз…