Сидни Шелдън - Лекарки

— Къде да ги сложа? — попита шофьорът.

— Оставете ги там долу. — Фостър посочи един ъгъл.

— Добре. — Шофьорът извади някакъв формуляр. — Трябва ми подписът ви.

— Окей. — Фостър подписа. — Благодаря.

— Няма защо. — Шофьорът си тръгна.

Фостър се обърна към Андреа.

— Докъде бяхме стигнали?

— Обясняваше ми колко съм възхитителна.

— Точно така. Ако не беше омъжена, щях наистина да те подгоня — смигна й стажант-лекарят. — Правиш ли забежки?

— Не. Съпругът ми е боксьор.

— О! Имаш ли сестра?

— Да.

— И тя ли е толкова хубава?

— По-хубава дори.

— Как се казва?

— Мерилин.

— Защо някоя вечер не си уредим среща с теб и сестра ти?

Докато бъбреха, факсът затрака. Фостър не му обърна внимание.

8:45. Д-р Раднор започна операцията на Шон Рейли. В началото тръгна гладко. Операционната функционираше като добре смазана машина, управлявана от кадърни хора, които си гледаха работата.

9:05. Д-р Раднор стигна до кистозния канал. До момента операцията вървеше като по учебник. Когато започна да изрязва жлъчния мехур, ръката му се хлъзна и скалпелът клъцна една артерия. Рукна кръв.

— Исусе! — Той се опита да спре кръвта.

Анестезиологът извика:

— Кръвното му е деветдесет и пет. Изпада в шок!

Раднор се обърна към помощната сестра.

— Докарайте още кръв, незабавно!

— Веднага, докторе.

9:06. Телефонът в кръвната банка иззвъня.

— Не си тръгвай — каза Фостър на Андреа. Той мина покрай факса, който бе спрял да трака, и вдигна слушалката. — Кръвна банка.

— Имаме нужда от четири банки нулева група във Втора операционна зала, веднага.

— Добре.

Фостър затвори и отиде в ъгъла, където бяха складирали новата кръв. Измъкна четири банки и ги постави върху горната лавица на металната количка, използвана за такива спешни случаи. Провери отново банките.

— Нулева група — каза на глас.

И позвъни за санитар.

— Какво става? — попита Андреа.

Фостър погледна графика пред себе си и рече:

— Изглежда, някой пациент затруднява доктор Раднор.

9:10. В кръвната банка влезе санитар.

— Какво има?

— Занеси това във Втора операционна зала. Чакат я.

Проследи с очи санитаря, докато изкарваше количката, и се обърна към Андреа.

— Разкажи ми за сестра си.

— Тя също е омъжена.

— О…

Андреа се усмихна.

— Но тя прави забежки.

— Наистина ли?

— Шегувам се. Трябва да се върна на работното си място, Ерик. Благодаря за кафето и за петифурката.

— Винаги на твое разположение.

Той я проследи с поглед и си помисли: „Какъв страхотен задник!“

9:12. Санитарят чакаше асансьора да го закара на втория етаж.

9:13. Д-р Раднор правеше всичко възможно, за да избегне катастрофата.

— Къде е проклетата кръв?

9:15. Санитарят бутна вратата на Втора операционна зала и помощната сестра я отвори на мига.

— Благодаря — каза тя. Отнесе банките в помещението. — Кръвта дойде, докторе.

— Започнете да му я преливате. Бързо!

В кръвната банка Ерик Фостър допи кафето си, мислейки за Андреа. „Всички хубавички са омъжени.“

Когато тръгна към бюрото си, мина покрай факса. Измъкна съобщението. Там пишеше:

„Повторение на предупреждение № 687 от 25 юни: червени кръвни телца, прясно замразена плазма. Банки: СВ 83711, СВ 800007. Щатските кръвни банки на Калифорния, Аризона, Вашингтон, Орегон. Тестуването на разпространените кръвни продукти показва повторна реакция на антитела HIV-I.“

Той остана загледан в листа за миг, после отиде до бюрото си и взе фактурата, която подписа, за току-що доставените банки кръв. Погледна номера на фактурата. Той бе еднакъв с номера от предупреждението.

— О, Божичко! — възкликна. Грабна телефона. — Дайте ми Втора операционна, бързо!

Вдигна една от сестрите.

— Обаждам се от кръвната банка. Току-що изпратих четири банки кръв нулева група. Не я използвайте! Веднага изпращам нова.

— Съжалявам, вече е късно — отговори сестрата.

Д-р Раднор съобщи на Шон Рейли.

— Беше грешка — каза Раднор. — Ужасна грешка. Какво ли не бих дал да не се беше случило.

Шон го гледаше потресен.

— Господи! Значи ще умра.

— Няма да можем да разберем дали сте HIV-позитивен още шест или осем седмици. А дори и да сте, това не означава задължително, че ще се разболеете от СПИН. Ще направим за вас всичко възможно.

— Какво още, по дяволите, можете да направите за мен? — каза Шон горчиво. — Аз съм пътник.

Когато Хъни научи за това, се почувства смазана. Сети се за думите на Франсис Гордън. „Горкичкият човек.“