Сидни Шелдън - Лекарки

Малори слушаше, изпълнен с чувство на еуфория.

— Перспективата е великолепна.

— Разбира се, ще са необходими няколко години да се изгради наистина доходна практика, но мисля, че ще можеш да изкарваш по двеста-триста хиляди долара още първите една-две години.

„Двеста-триста хиляди, Божичко! — помисли си Малори. — В устата му звучи като дребни пари за фъстъци.“

— Това… това би било прекрасно, сър.

Алекс Харисън се усмихна.

— Кен, тъй като ще ставам твой тъст, хайде да зарежем това „Сър“. Наричай ме Алекс.

— Добре, Алекс.

— Знаеш ли, никога не съм била булка през юни — каза Лорън. — Струва ли ти се подходящ юни за сватба, миличък?

Той чу гласа на Кет: „Не смяташ ли, че трябва да определим дата? Мислех си, че може би ще е добре през юни.“

Малори взе ръката на Лорън в своите.

— Звучи чудесно.

„Ще ми остане достатъчно време да се оправя с Кет — реши той. Усмихна се вътрешно. — Ще й предложа част от парите, които спечелих за това, че я вкарах в леглото си.“

— Имаме яхта в Южна Франция — говореше Алекс Харисън. — Искате ли да изкарате медения си месец на френската Ривиера? Ще отлетите с нашия „Гълфстрийм“.

Яхта. Френската Ривиера. Беше като фантазия, която се превръщаше в действителност. Малори погледна Лорън.

— Медения месец с Лорън съм готов да прекарам навсякъде.

Алекс Харисън кимна.

— Е, всичко изглежда уредено. — Той се усмихна на дъщеря си. — Ще ми липсваш, бебчо.

— Ти не ме губиш, татко. Печелиш един лекар!

— И страхотно добър при това. Никога няма да мога да ти се отблагодаря, че спаси живота ми, Кен.

Лорън погали ръката на Малори.

— Аз ще му се отблагодаря вместо теб.

— Кен, какво ще кажеш да обядваме другата седмица заедно? — попита Алекс Харисън. — Ще ти изберем прилично място за кабинет, може би в Поуст Билдинг, и ще уредя кой ден да се срещнеш с Гари Гитлин. Много от приятелите ми умират да се запознаят с теб.

— Мисля, че можеш да го кажеш по друг начин, татко. — Тя се обърна към Кен. — Разговарях с приятелите си за теб и те нямат търпение да те видят, само че аз не ще им позволя.

— Не ме интересува никой освен теб — рече Малори сърдечно.

Когато се качиха в шофирания от частен шофьор ролс-ройс, Лорън попита:

— Къде да те оставим, миличък?

— В болницата. Трябва да видя някои пациенти.

Нямаше такова намерение. Кет бе дежурна, възнамеряваше да действа.

Лорън го погали по страната.

— Горкото ми бебче. Работиш твърде много.

Малори въздъхна.

— Няма значение. След като помагам на хората.

Откри Кет в отделението по гериатрия.

— Здрасти, Кет.

Тя беше сърдита.

— Снощи имахме среща, Кен.

— Знам. Съжалявам. Не успях да дойда и…

— Това е за трети път от миналата седмица. Нищо не разбирам.

Ставаше ужасно досадна.

— Кет, трябва да поговорим. Няма ли някоя празна стая наоколо?

Тя се замисли за миг.

— Един пациент го изписахме от 315-а. Да отидем там.

Тръгнаха по коридора. Приближи се една сестра.

— О, доктор Малори! Доктор Питърсън ви търсеше. Той…

— Кажете му, че съм зает. — Хвана Кет за ръката и я въведе в асансьора.

Когато пристигнаха на третия етаж, мълчаливо изминаха пътя по коридора и влязоха в стая 315. Малори затвори вратата подире им. Дишаше тежко. Цялото му златно бъдеще зависеше от следващите няколко минути.

Взе ръката на Кет в своята. Беше дошъл часът на откровението.

— Кет, знаеш, че съм луд по теб. Към никого не съм изпитвал онова, което чувствам към теб. Но, сладка, да родиш бебе точно сега… е… не схващаш ли колко е неподходящо? Искам да кажа… и двамата работим денонощно, не изкарваме достатъчно…

— Но можем да се оправим — настоя Кет. — Обичам те, Кен, и аз…

— Чакай. Искам само да отложим за известно време. Нека свърша стажа си в болницата и да започна частна практика. Бихме могли да заминем на Изток. След няколко години ще можем да си позволим да се оженим и да си родим дете.

— След няколко години ли? Но аз ти казах, че съм бременна.

— Знам, миличка, но са минали колко… два месеца, нали? Имаш достатъчно време да направиш аборт.

Кет го погледна потресена.

— Не! Няма да абортирам. Държа да се оженим веднага. Сега.

„Имаме яхта в Южна Франция. Искате ли да прекарате медения си месец на френската Ривиера? Ще отлетите с нашия «Гълфстрийм».“

— Вече казах на Пейдж и Хъни, че ще се женим. Те ще ми бъдат шаферки. И за бебето им казах.

Малори усети как го побиха студени тръпки. Нещата се изплъзваха от контрол. Ако семейство Харисъи надушеше за това, с него беше свършено.