Сидни Шелдън - Лекарки

Те бяха от най-висшите кръгове. Присъстваше губернаторът на Калифорния, френският посланик, съдия от Върховния съд и дузина политици, творци и бизнес-магнати. Малори усещаше атмосферата на властта и това го вълнуваше силно. „Ето къде ми е мястото — помисли си той. — Тук, при тези хора.“

Вечерята беше възхитителна и елегантно сервирана. Накрая, когато гостите взеха да се разотиват, Харисън каза на Малори:

— Недей да бързаш, Кен. Искам да поговоря с теб.

— С най-голямо удоволствие.

Харисън, Лорън и Малори се разположиха в библиотеката. Харисън седеше до дъщеря си.

— Когато в болницата ти споменах, че според мен те чака голямо бъдеще, говорех сериозно.

— Ценя доверието ви, сър.

— Би трябвало да имаш частна практика.

Малори се разсмя самоукорително.

— Боя се, че не е чак толкова лесно, мистър Харисън. Частната практика се изгражда бавно и аз…

— Обикновено да. Но ти не си обикновен човек.

— Не разбирам.

— След като свършите стажа си, татко иска да ви уреди да започнете частна практика — намеси се Лорън.

За миг Малори остана безмълвен. Твърде лесно стана. Струваше му се, че живее в някакъв чудесен сън.

— Аз… не знам какво да отговоря.

— Имам купища много богати приятели. Вече разговарях с някои за теб. Мога да ти обещая, че ще бъдеш затрупан с пациенти в мига, в който си закачиш табелата.

— Татко, адвокатите си слагат табели — каза Лорън.

— Каквото и да е. Във всеки случай бих искал да те финансирам. Привлича ли те подобна перспектива?

Малори усети, че му е трудно да диша.

— Извънредно много. Но… не знам кога ще мога да ви върна дълга.

— Ти май не разбираш. Аз имам да ти връщам. Няма да ми дължиш нищо.

Лорън гледаше Малори с топли очи.

— Моля ви, кажете да.

— Бих бил глупак да кажа „не“, нали?

— Точно така — рече Лорън тихо. — А аз съм сигурна, че не сте глупав.

На път за вкъщи Кен Малори бе в състояние на еуфория. „По-добро от това — здраве“, помисли си той. Но грешеше. Очакваше го още по-хубава изненада.

Телефонира му Лорън.

— Надявам се, че нямате нищо против да съчетаете бизнеса с удоволствието.

Той се усмихна вътрешно.

— Съвсем не. Какво сте намислили?

— Идната събота вечер има благотворителен бал. Искате ли да ме придружите?

„О, бебчо, и още как.“

— С голямо удоволствие.

Беше дежурен в събота вечер, но щеше да се обади, че е болен, да намерят някой да го замести.

Малори бе човек, който вярваше в предварителното планиране, но онова, което му се случваше сега, надхвърляше и най-ексцентричните му мечти.

През следващите няколко седмици го завъртя кръгът, в който се движеше Лорън, и животът запрепуска главозамайващо. Той танцуваше до среднощ с нея, а после едва изкарваше деня в болницата. Все повече се оплакваха от работата му, но не го интересуваше. „Скоро ще напусна това място“, казваше си Малори.

Мисълта да се измъкне от ужасната окръжна болница и да има собствена практика бе достатъчно вълнуваща, ала към това Нейно величество Сполуката прибави и Лорън.

Кет се превръщаше в досада. Малори трябваше непрекъснато да измисля претексти, за да не се среща с нея. Когато тя настояваше, той казваше:

— Миличка, луд съм по теб… разбира се, че ще се оженя за теб, но точно сега… — И подхващаше поменик от извинения.

Именно Лорън предложи да прекарат двамата края на седмицата във фамилната вила в Биг Сър. Малори бе на върха на щастието. „Всичко се подрежда като по ноти — мислеше си той. — Целият проклет свят ще е мой!“

Вилата се простираше сред обраснали с бор хълмове — огромна постройка от дърво, керемиди и камък, с изглед към Тихия океан. Имаше голяма спалня, осем стаи за гости, просторна всекидневна с каменна камина и закрит плувен басейн. Всичко миришеше на отлежали пари.

Когато влязоха, Лорън се обърна към Малори и каза:

— Пуснах прислугата да почива в събота и неделя.

Малори се ухили.

— Добре си се сетила. — Обви ръце около нея и изрече тихо: — Луд съм по теб.

— Покажи ми — отвърна тя.

Прекараха деня в леглото и Лорън бе почти толкова ненаситна, колкото и Кет.

— Измори ме! — засмя се Малори.

— Това е добре. Не искам да ти остават сили да се любиш с друга. — Тя седна в леглото. — Нямаш друга, нали, Кен?

— Разбира се, че не — каза Малори искрено. — За мен в този свят не съществува друга освен теб. Влюбен съм в теб, Лорън. — Сега беше моментът да действа чевръсто и да върже всички краища на изящна фльонга. Едно е да си преуспяващ лекар с частна практика. Друго е да си зет на Алекс Харисън. — Искам да се оженя за теб.