Виктор Юго - Клетниците

В залата нямаше вече нито съдии, нито обвинители, нито полицаи. Имаше прехласнати погледи и развълнувани сърца. Никой не си спомняше вече задълженията си. Никой не зададе нито един въпрос, никой не изяви правото си на власт.

Явно беше, че пред тях стои Жан Валжан. Всички присъстващи разбраха простата и възхитителна история на този човек, който се предаваше на правосъдието, за да не бъде осъден друг човек вместо него.

— Не искам повече да безпокоя съда — поде Жан Валжан. — Щом не ме арестувате, ще си отида. И без това имам много неща за уреждане. Знаете къде съм, ако пожелаете да ме арестувате.

И той се отправи към изхода. Никой не вдигна глас, никой не протегна ръка, за да го спре.

Разсъмваше се. Фантин беше прекарала трескава безсънна нощ, но изпълнена с радостни картини. Призори заспа. Сестра Симплиция бдеше над нея. Изведнъж тя извърна глава и възкликна тихо. Пред нея бе застанал господин Мадлен. Той беше влязъл съвсем безшумно:

Тя му каза, че Фантин е заспала с илюзията, че господин кметът е отишъл в Монфермей да доведе детето й.

— Добре сте сторили, че не сте я разбудили — каза господин Мадлен, но по изражението му сестра Симплиция разбра, че той не идва оттам.

Междувременно в стаята се развидели напълно. Сестрата вдигна очи към лицето на господин Мадлен.

— Боже мой! — възкликна тя. — Какво ви се е случило, господине? Косите ви са съвсем бели!

— Гледай ти! — промълви той съвсем безразлично.

— Мога ли да видя Фантин?

— Няма ли да доведете детето й?

— Непременно, но ще ми са нужни два, три дни.

— Ако не й се покажете през това време, тя няма да знае, че сте се върнали…

— Не, сестро, трябва да я видя. Може би няма да имам много време.

Господин Мадлен постоя неподвижен край леглото на Фантин. Тя внезапно отвори очи и го попита спокойно усмихната:

— Ами Козет?

Непринуденото й запитване издаваше такова дълбоко доверие и сигурност, такава пълна липса на съмнение, че той не намери думи да й отговори. Тя беше самата радост.

— Знаех, че сте тук — продължи клетата майка. — Спях, но ви виждах. Но къде е Козет? Защо не я сложихте на леглото ми, за да я видя, щом се събудя?

За щастие в същия миг влезе лекарят и той се притече на помощ на господин Мадлен.

— Мило дете — успокойте се — каза й той. — Козет е тук.

Очите на Фантин се изпълниха със светлина. Тя сключи ръце в най-пламенна и покорна молба и извика:

— О, донесете ми я!

Трогателно майчино заблуждение! За нея Козет беше още детенце, което носят на ръце!

— Не веднага — прекъсна я лекарят. — Видът на детето ще ви развълнува и ще влоши състоянието ви.

Тя го прекъсна буйно:

— Вече съм здрава! Наистина, има ли ум тоя доктор! И таз добра! Искам да видя детенцето си!

— Виждате ли как се горещите. Докато състоянието ви е такова, няма да разреша да доведат детето ви. Не е достатъчно да го видите, трябва да живеете с него.

Майката наведе глава.

— Извинете, докторе. Никога по-рано не бих си позволила да говоря с такъв тон, но изживях толкова горчивини, че от време на време не зная какво говоря. Кълна ви се, няма да ми навреди, ако я видя. Не е ли естествено, че настоявам да ми я доведете? Ето, ще си лежа съвсем мирно и ще ми я доведете, нали?

После тя се обърна към господин Мадлен:

— Колко сте добър, че ми я доведохте. Кажете ми само как изглежда. Уви! Тя няма да ме познае! Сигурно ме е забравила през всичките тия години! Хареса ли ви дъщеричката ми, господин кмете? Нали е голяма хубавица? Не може ли да я зърна за миг? Нали сте кмет, само ако заповядате…

Той взе ръцете й в своите и й заговори кротко:

— Козет е хубава. Тя е много добре. Скоро ще я видите, само се успокойте. Вижте, пак се разкашляхте.

Фантин действително избухваше в конвулсивна кашлица почти при всяка дума.

Лекарят се оттегли. Фантин внезапно възкликна сред настъпилото мълчание:

— Чувам я! Божичко, чувам я!

И тя се заслуша очарована, притаила дъх.

Нечие дете играеше на двора. Подобни съвпадения се случват често. Те са сякаш част от тайнствените и злокобни драми, които разиграва съдбата.

— Ах! Козет е! Познавам я по гласа!

Детето се отдалечи така бързо, както бе дошло. Гласчето му заглъхна. Фантин помръкна. Но радостните мисли наново изплуваха в съзнанието й и тя започна да си мечтае гласно за бъдещите щастливи дни.

Внезапно млъкна и господин Мадлен вдигна глава към нея. Видът й го уплаши. Приповдигнала се леко, мъртвешки бледа, тя сякаш виждаше нещо чудовищно на другия край на стаята.